Галерия

1

Премиерът разговаря с него късно вечерта в четвъртък, докато се връщал с влака от Париж в Берлин. Пападимос настоявал за лицата и спойката в екипа на икономическия щаб, нещо което обаче Папандреу не можел да удовлетвори. Така “сватовството” се провалило и цялата тежест се прехвърлила върху Евангелос Венизелос, който към 3 ч. сутринта казал голямото “да”.

«Интензивни курсове по икономика»

Истината е, че Евангелос Венизелос се подготвяше от доста време за нещо такова. Светкавично някои проницателни наблюдатели отчетоха редовните срещи на тогавашния министър на отбраната с банкери, финансови експерти и видни бизнесмени, коментирайки остро, че «Евангелос кара интензивни курсове по икономика», без обаче да осъзнават, че съпретендентът за водач на ПАСОК планираше да се завърне преминавайки през “огъня” на икономиката.

Тръни и предизвикателства

Въпросът, който вече се поставя е дали Венизелос ще съумее да повлияе на икономиката и да създаде предпоставки за стабилизиране.

Сигурното е, че Папандреу излиза временно от рамките на ежедневните търкания с кризата, а Венизелос ще поеме тази тежест. Тежестта е голяма и неуредените въпроси невероятно много. Първо трябва да създаде среда на доверие вътре в страната и същевременно да спечели европейците и пазарите, които ще го следят на всяка крачка.

Във всеки случай първите му изявления демонстрират друг дух и главно нагласа за диалог с недоволния и разбунтуван народ, който представлява новия и може би най-критичен политически фактор в настоящия период. Вече е общоприето, че произвежда политически резултати както в страната, така и в чужбина.

Нека не се лъжем, народният натиск се оказа осезаема величина за европейците. Страхът от прехвърлянето на народните реакции в техните страни и признаването на факта, че гръцкият народ преживява много трудни мигове, смекчиха за момента позицията на германците и французите, които вече обещават помощ и окончателни решения. Следващите дни ще са решаващи. Новият финансов министър ще се опита да смекчи реакциите за Средносрочната програма, може би ще се опита да постигне някои корекции, но е ясно, че не може да промени ключовите моменти в нея. Фискалните цели, приватизацията, учредяването на дружеството, което ще поеме продажбата на държавните активи, както и мерките за контрол на държавните разходи и събирането на данъци, са истински тръни и предизвикателства. От начина, по който ще бъдат решени те, ще зависи и дълголетието на новото правителство.