Галерия

1

Признавайки критичното положение, Международният валутен фонд призовава еврозоната да се предприемат решаващи мерки веднага и за пореден път влиза в челен сблъсък с Берлин и с Европейката комисия, които твърдят, че подобно обсъждане може да започне чак през есента на 2014. При тези условия гласовете за второ орязване на гръцкия дълг са по-силни от когато и да било.

Показателно за климата на пазарите е съобщението на Barclays към инвеститорите. „Не можем да видим, че е възможно Гърция да се върне на пазарите през следващата година, макар че последните събития бяха много положителни” отбелязва в съобщението Фабрис Монтание, анализатор на британската инвестиционна банка, добавяйки „Тройката вероятно няма да избегне преговорите за нова спасителна програма преди края на 2014, за да запълни дупките”

Успоредно с това, в изявление за новинарската агенция Reuters той коментира, че няма смисъл страната да търси заем от пазара, тъй като засега цената на заема е много висока.  Подобни са  изявленията на анализатора на борсовата SSA, който твърди, че с толкова несигурност инвеститорите просто немогат да бъдат заинтересувани.

Американската инвестиционна банка JPMorgan от своя страна признава, че като временно решение Гърция може да увеличи издаването на държавни ценни книжа. Пресмята се, че от капиталите, предназначени за рекапитализацията, и останали неизползвани, би могла да бъде покрита до 70% от финансовата дупка, а остатъка да се покрие от ценните книжа.

Припомня се, че МВФ предвижда финансова дупка в размер на 4,4 милиарда евро през август 2014, която може да се увеличи с около 6,5 милиарда през 2015. Ако тези прогнози се потвърдят, издаването на ценни книжа няма да е достатъчно.

През последните месеци гръцкото правителство е издало държавни ценни книжа със срок 13 и 26 седмици. Миналия месец получи 1,625 милиарда евро от издаването на ценни книжа с падеж през януари 2014 с лихва 4,2%. Фактът, че не могат да бъдат издадени ценни книжа с по-голям срок показва, че няма  решение, въпреки подобрението на климата на пазарите.

В началото на миналата година, малко преди програмата за размяна на облигации, възвръщаемостта на гръцките облигации със срок 10 години надминаваше 25%. Тази година започна да спада чувствително, за да достигне през май 8,2%, в разгара на очакванията за гръцката «success story». Те бяха опровергани до голяма степен с резултат- възвръщаемостта да е близо до 9,8%.

МВФ се безпокои, че ако проблемът на финансовата дупка не бъде решен скоро, ще нанесе сериозни щети на доверието към страната, и като резултат от това- връщането й на пазарите ще закъснее чувствително. Генералният директор на МВФ Кристин Лагард заяви вчера, че е сигурна, че европейците ще спазят договорките за облекчаващи мерки за гръцкия дълг, ако Атина спази своите задължения. Тя допълни, че няма причина да вярва, че европейците няма да спазят уговорките с Гърция и с трети страни и формата на тези мерки и помощ ще се обсъжда на един следващ етап.

По същото време в Германия се увеличават гласовете, които смятат, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно, въпреки уверенията в обратното на немското правителство. Юрген Тритин, представител на Партията на зелените и основен кандидат за поста министър на финансите, смята това за вероятно, ако на изборите през септември се формира правителство левоцентристка коалиция. В интервю за  «Wall Street Journal», запитан за орязването, той заяви, че това решение е възможно, но първата стъпка е да се засилят инвестициите.  

„Числата не излизат”

И голяма част от германските медии смятат, че орязването е предстоящо. Във вчерашната статия вестник «Die Welt» коментира, че числата за Гърция не излизат и следователно след изборите Берлин ще е принуден да приеме действителността. Авторите отбелязват, че неуспехът на целите не е свързан с липса на готовност на Гърция за реформи, а с трудното икономическо положение, което не се подобрява с ритъма, с който тройката е очаквала.