Галерия

1

Евентуални „мотори”, които ще издърпат Гърция от кризата, може да се окажат някои отрасли на икономиката, които през последните три години демонстрират „издръжливост” и отчитат най-малко загуби на работни места, се посочва в изследване на Банката на Гърция.

За разлика от тях сред отраслите с най-големи загуби от кризата, съпроводени и със загуба на работни места, са строителството и преработвателната промишленост. От началото на настоящата икономическа криза, през третото тримесечие на 2008, до пролетта на 2011, е отчетена загубата на 434 000 работни места, която не се разпределя поравно между всички отрасли, а се забелязват сериозни разлики, според „издръжливостта” на всеки отрасъл.

В изследването на Костас Канелопулос, служител в Отдел „Проучвания” на Банката на Гърция, са посочени определени отрасли, произвеждащи стоки и услуги за международния пазар, които показват известна „издръжливост” срещу кризата и сравнително малки загуби на работни места, следователно биха могли да се считат за „мотори”, които ще издърпат страната от кризата.

Става въпрос за отрасли като земеделието, което през голяма част от изследвания период е увеличавало заетостта и на практика все още я поддържа висока, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичната промишленост, както и хотелиерството и ресторантьорството, които са тясно свързани с туризма.

Според изследването, при отраслите, в които се отчита увеличаване на заетостта не се забелязват големи институционални бариери за влизане в бранша. Освен това тези отрасли биха могли да бъдат подпомогнати още повече, чрез например:

- Субсидиране на допълнителната заетост в динамичните отрасли

- Съответни програми за професионална подготовка

- Рекламиране на генеричните лекарства, които се произвеждат главно от местните фармацевтични компании

- Дейности, подпомагащи развитието, с реализиране на стабилни инвестиционни проекти

- Съкращаване на времето за окончателно одобрение на частните инвестиции, както и действителни реформи, които ще облекчат влизането в професии от тези браншове.

В изследването се посочва един характерен пример – за да бъде вписан някой нов земеделец в Регистъра на земеделците, са необходими много процудери, като например посещаване на програми за професионална подготовка, уверение от съответното данъчно подразделение, че минимум 35% от годишния му доход идва от земеделие, минимум 30% от годишното му работно време е заето със земеделие,   застраховка в ОГА (Осигурителния институт за земеделците) и т . н.

Също така за изхода от днешната икономическа криза може да се помогне като се насърчи развитието на ефективни мрежи за търговия и разпространение на земеделски и промишлени стоки, чрез договори за сътрудничество на групи производители, земеделци, индустриалци, износители или вериги за продажба на дребно.

Потоците на заетостта

През последните три години от кризата са отчетени по 346 500 нови назначения на година, което се равнява на 7,8% от заетостта. Доста от тях са съсредоточени  в сферата на хотелиерството и ресторантьорството (71 000), в строителството (53 800) и търговията (47 000).

Освен тези отрасли, при които има сезонна заетост, осезаем брой нови работни места се разкриват всяка година в земеделието (31 000), хранително-вкусовата промишленост (10 200) и образованието (23 200). Тези данни за нови работни места на фона на общото намаляване на заетостта показват, че на пазара на труда съществува значителна динамика и приспособяване на заетостта според нуждите на бизнеса, което може да доведе до създаването на трайни нови работни места.

И обратно, процентът на назначенията е доста нисък при банките и застрахователните компании (2,6%), енергетиката (5%), както и в повечето отрасли на преработвателната промишленост.

Напускане на пазара на труда

Според изследване на работната сила годишно остават без работа или извън пазара на труда общо 487 500 души, или 11% от заетите лица. Това показва, че през изследвания период броят на останалите без работа е много по-висок от новоназначените.

При малките и големи фирми

74% от останалите без работа произлизат от малки фирми, или 11,1% от заетите лица  в тях всяка година остават без работа.

От изследването на Банката на Гърция става ясно, че малките фирми с до 19 души персонал, разкриват много повече нови работни места (8,1% от заетостта, спрямо големите фирми с над 50 души персонал, при които този процент е 6,1%).

Като се има предвид, че малките фирми доминират в гръцката икономика по отношение на заетостта, става ясно, че  77% от новоназначените са във фирми с персонал до 19 души. Това различие между мащаба на фирмата и броя на новоназначените служители, която се забелязва и в други страни, вероятно се дължи на сравнително по-високия процент на стартиране на дейност при малките фирми, което неизбежно е свързано с нови назначения, докато големите компании с дългогодишна и стабилна дейност не отчитат голямо движение на служители. Движението на служители се ограничава, когато компанията функционира от дълго време, защото тя вече е избрала оптималния брой персонал. Съответно при малките фирми се отчитат и по-голям брой съкратени.