Галерия

1

Човек би казал, че Гърция бе унижена от Германия. И че другите страни са се показали страхливи. И че в голямата идеологическа борба социалдемократите са поискали да накажат крайната левица. И че «уникалната мисъл» е спечелила за пореден път благодарение на световния елит, изправил се срещу демокрацията и народа. Всичко това е погрешно. Напълно погрешно. Гърция не беше изгубила още от самото начало. Можеше да постигне гъвкавост в спасителната програма. Германия можеше за пореден път да се съгласи с нещо, което първоначално отхвърляше. Този план обаче се провали поради арогантност и невежество.

Постепенно предаване

Правителството на Алексис Ципрас се оказа напълно неподготвено за суровата действителност. Бе принудено постепенно да се предаде до 20 февруари. Първо прие, че трябва да изплати дълга, после се съгласи, че трябва да говори с омразната тройка, а накрая разбра, че трябва да забрави социалната си програма, да приеме програмата на предишното правителство и да започне реформите.

От обещанията му не е останало вече нищо. Урокът за популистите е много тежък. Констатацията, че строгите мерки трябва да спрат, бе добра. Но вместо да работят върху подробностите и изготвянето на ясни предложения, те се потопиха в магията, която псевдо-гурутата им казваха, че е постижима. Винаги съществуват алтернативни решения, няма само едно, но трябва да признаеш, че светът е сложен, и че изходът е работа, прагматизъм и скромност. И преди всичко не трябва да казваш, че усилията са безполезни. Но какво да се прави, успехът на популистите идва от там, че продават мечти... А избирателите на популистите гледат сега с тъга какво става в Гърция...