Галерия

1

Не вярвам обаче, че това драматично ще промени курса на Европа. Европейските правителства просто няма да се съгласят да опрощават дълга на Гърция за сметка на своите данъкоплатци. Но те ще използват политическия прецедент на победата на СИРИЗА, за да оказват натиск върху по-консервативните правителства, върху това на Германия. За да им кажат: „Ето, вижте до какво води вашата политика на краен остеритет (бюджетни съкращения)”. И в това има разум. Действително, време беше още преди години тази крайна политика на затягане на коланите да бъде съчетана с мерки за поощряване на икономическия растеж, със структурни реформи, които в Гърция липсват, за да се даде шанс и перспектива на хората. Това, срещу което се бунтуват основно младите хора е липсата на перспектива, а не самата бедност, която разбира се е потискаща и непоносима в някои страни. Но още по-страшно е, че те не виждат как ще излязат от тази ситуация, не могат да планират живота си и това ги прави лесни за манипулация. Това ги обединява зад продавачите на илюзии, какъвто безспорно е Ципрас.

Така че, обществата в Европа обективно са разделени и планът за Европейски фонд за стратегически инвестиции е инструмент да се възстанови растежът на икономиките и да се намалят разликите между социалноикономическите състояния на страните. Ненапразно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че „ние сме Европа на последния шанс”. Тези, които искат да разрушат тази Европа, която те обвиняват за всичко, не предлагат никаква алтернатива. Какво ще сложат на нейно място? Европа на границите, Европа на национализмите, Европа, която е партньор на Путин? Те предлагат едно донякъде мотивирано и обяснимо, но неоправдано отрицание. Те не предлагат реална алтернатива и обществата много скоро ще осъзнаят това.

Ако говорим за Европа на държавите и правителствата, тук нещата са съвсем различни. Мисля, че Еврозоната научи доста уроци от кризата и вече са създадени механизми, които не позволяват на една държава да изнудва другите и да забие клин между тях. Гърция можеше да изнудва Еврозоната по време на управлението на Георгиос Папандреу, докато още нямаше Европейски механизъм за стабилност и Европейски банков съюз. Защото тогава излизането на Гърция от Еврозоната щеше да означава разпространяване на така наречената „зараза”. Тоест по трансмисията на банките финансовата криза да засегне и други държави чрез доходността по дълговете им. Това вече, както казах, не може да стане, тъй като съществуват механизми, които могат да го спрат.

Това означава, че ако Гърция реши да напусне Еврозоната, при все че Ципрас заяви, че не желае това да се случи, единствената пострадала ще е самата тя, а катастрофата ще бъде и икономическа, и политическа. За Европа ще бъде просто една загуба, която тя може да понесе в икономически план. 

В политически план едно такова събитие несъмнено ще прездизвика сътресения, но не вярвам да разруши Европа. И не вярвам лидерите на СИРИЗА да са толкова безотговорни. Ако те доведат нещата дотам, ми се струва, че по-скоро самите гърци ще ги свалят, както свалиха Папандреу.

Но това са хипотетични сценарии. В момента, когато самите преговори все още не са започнали по същество, е трудно да се каже как ще се развият. Според мене най-вероятното е да се намери някакъв компромис, тоест западните партньори да дадат нещо на Ципрас, така че той да не се върне при избирателите си с празни ръце и да не дестабилизират страната му. Но новото правителство в Атина също ще трябва да направи отстъпки и те ще имат политическа цена. То ще трябва да признае, че част от обещанията, с които е спечелило изборите не могат да бъдат изпълнени.

Това означава ли, че според Вас реална опасност от Grexit не съществува?

Аз съм склонен да се съглася с онези анализатори, които смятат, че така нареченият Grexit вече няма нито политически, нито икономически смисъл.

Да погледнем в икономически план. Това, което Grexit можеше да реши, тоест вътрешната девалвация, се осъществи с драстичното намаляване на заплатите и пенсиите в Гърция. Така че в момента няма смисъл от връщане към драхмата. Единственото, което може да постигне един такъв ход е да направи гърците още по-бедни, отколкото вече са.

Що се отнася до политическите последствия, дали Гърция е заинтересована да дестабилизира Европа и да я напусне? Какво ще прави Гърция извън Европа с граници и мита по тях при положение, че внася 85 на сто от потреблението си? Няма да могат да си плащат бензина дори.

Освен това, чисто процедурно Европейският икономически и валутен съюз е необратим процес. Ако искаш да го напуснеш, трябва да напуснеш Европейския съюз, не Еврозоната. За напускане на ЕС има процедура, която се предвижда в неговия договор. Аз не виждам страна от мащаба на Гърция, която да направи такава самоубийствена стъпка, дори и да я управлява човек като Ципрас.

Според мене това, което реално можем да очакваме, са трудни преговори, в които ще се търси типичното европейско решение – компромисът. Но гърците трябва да си дават сметка, че силите са неравностойни. В момента те са сами срещу всички останали 18 държави в Еврозоната. Те гледат на последните гръцки избори като на въстание срещу аритметиката, срещу здравия разум. Такива въстания са обречени по начало. Те могат да бъдат обяснени, но не и оправдани.

В изявленията и на Ципрас, и на Варуфакис чухме един ясен стремеж да заобиколят европейските правила. Как гледа Европа на това поведение?

Според мене това е предварително заявяване на позиции, което е нещо нормално. Преди едни толкова трудни преговори всеки надува мускули и заявява какво ще направи. Зад затворените врати на залата на преговорите разговорът е друг. Има реално преценяване на възможностите и силите.