Галерия

1

Тоест може да очакваме неща, които не сме виждали досега или не сме виждали отдавна, но лично аз в този момент не виждам как това би променило посоката на Европа. Главната причина за това е, че ако не е тази Европа, каква предлагат? Не е ясно.

Относно ситуацията във Франция. Лично съм разговарял с Марин Льо Пен. Тя е един изключително интелигентен политик и много талантлив лидер. Тя вярва, че след 10 години може да стане президент на Франция. Аз лично не вярвам, защото винаги досега при надигане на Националния фронт, социалистите и десницата се обединяват срещу него. Избирателната система във Франция е такава че те могат да ги спрат. Все още не виждам перспектива кандидат на Националния фронт да спечели президентските избори във Франция на първия тур. Съмнявам се, че това е възможно, особено ако един харизматичен политик като Никола Саркози успее да се върне в политиката и през 2017 да се състезава за президент, въпреки че все още е открита въпросът дали ще успее да направи това.

Но че ще има надигане на антисистемните партии и системните ще платят политическа цена за кризата, в това няма съмнение.

Разбира ли европейската бюрокрация колко се е отдалечила от гражданите и прави ли нещо за да промени това?

Първо, този въпрос не е нов. Откакто има Европейска общност и след това Европейски съюз тази бюрокрация е вечното оправдание на всички злини. Трябва да знаем нещо друго – тази бюрокрация и тази Европа не се е създала сама. Тя е дело на страните – членки и на договорите, които те са сключили. Нищо в Европейския съюз не може да мине без тяхното одобрение.

Има една демагогия, според която всичко хубаво го прави нашето национално правителство и всичко лошо идва от Брюксел. Така говорят европейските политици, когато се завърнат в страните си. Когато дойдат тук, говорят точно обратното: „Европа е решението”. И казват това, дори когато не вземат никакви решения или половинчати решения.