Галерия

1

Жестоката ирония, за която говоря е, че от четирите институции-кредитори, най-съвестният съюзник на Гърция за облекчаването на държавния дълг е Международният валутен фонд. Но в същото време той има най-строгите изисквания за провеждане на структурни реформи в страната. Той предлага и най-болезнените сред тях. Точно това е дилемата, с която се сблъсква СИРИЗА и която утежнява преговорите с кредиторите като цяло.

Трите препятствия, които посочих по-горе са именно болезнени структурни реформи, наложени до голяма степен от МВФ. Ако правителството ги преодолее в рамките на 3-4 месеца, ще може да започне преговори за преструктурирането на дълга.

Но паралелно с това официалната позиция на правителството е, че не желае МВФ да участва в квартета на кредиторите. Тоест от една страна то иска преговори за дълга, в които най-сигурният му съюзник би бил МВФ, но от друга, за да стигне до началото на тези преговори, трябва да проведе всички болезнени структурни реформи, които предлага най-вече МВФ. Това огромно противоречие за така наречената „стратегия” на Ципрас и СИРИЗА, която не е никаква стратегия. Именно то утежнява толкова преговорите и ги прави толкова объркани.

Какво означава победата на Кириакос Мицотакис за лидерското място в Нова демокрация за партията?

Смятам, че за са самата Нова демокрация е положителна новина, най-малкото защото партията е доста остаряла. Не толкова от гледна точка на възрастта на гласоподавателите ѝ, но най-вече като идеен заряд. Нова демокрация има нужда от идеологическо обновление. Да се надяваме, че Мицотакис ще го постигне.

Самият той е интересна политическа личност. С възраст 47 години е сравнително млад, а същевременно вече има натрупан и житейски, професионален и политически опит. У него е налично добро съчетание на качества.

Кириакос Мицотакис обаче има и доста предизвикателства пред себе си, най-малкото като партиен лидер. Смятам, че във вътрешността на партията си неминуемо ще се сблъска с натрупаната инерция и остарелите схващания в партийния апарат. Интересното е, че той вече ускорява процедурите, като обяви извънреден конгрес през февруари. Очевидно иска колкото се може по-бързо да се изчисти политическата физиономия на Нова демокрация, която действително има нужда от това.

Мнението ми е, че именно понеже е доста остаряла, партията се нуждае от една нова доза радикализъм. Разбира се, СИРИЗА също има голяма доза радикализъм в своите позиции, но той е вреден и разрушителен. Смятам, че Нова демокрация се нуждае от един полезен и конструктивен радикализъм, който в добрия смисъл да разтърси и обществото, и икономиката. И това трябва да се влее в новата идеология на партията на този извънреден конгрес.

Друго голямо предизвикателство, което стои пред Кириакос Мицотакис като лидер на Нова демокрация е, че трябва да мобилизира динамични слоеве на гръцкото общество. В някаква малка степен той го постигна по време на вътрешнопартийните избори и затова беше избран. Хора извън Нова демокрация се включиха в този процес и в крайна сметка те бяха критичната маса, която го избра. Така че неговата лична цел и целта на партията трябва да бъде да мобилизира далеч по-големи слоеве от гръцкото общество, които са предимно млади хора със сравнително добро образование. Хора, които очевидно се задушават от кризата в страната и искат да се реализират социално и професионално, а не просто да си запазят привилегиите, каквато беше позицията на основната част от гласоподавателите на Нова демокрация досега.

Освен това той трябва да убеди обществото и кредиторите, че представлява една реална алтернатива на СИРИЗА като правителство. Това няма да е много лесно, защото самите кредитори може да предпочитат на този етап СИРИЗА във властта, а не в опозиция. Не е трудно да си припомним как до съвсем скоро СИРИЗА подклаждаше всички протести и сблъсъци по улиците и би бил за пореден път една непродуктивна опозиция, която казва „не” на всичко.

А какво означава победата му за правителството?

Във всички случаи Кириакос Мицотакис ще оказва много по-остра опозиция на СИРИЗА. През изминалите дни имаше доста слухове за подмолно и негласно разбирателство между стария партиен апарат на Нова демокрация и СИРИЗА. Надявам се, че Мицотакис ще води по-открита политика и ще има по-ясна позиция. Той самият заявява, че ще бъде яростна опозиция. Нека видим доколко тя ще бъде и конструктивна, защото има много тежки въпроси, по които е необходимо да има национално съгласие. Пенсионната реформа е един очевиден пример.

При тези условия как ще се развива гръцката икономика през годината?

Много зле. На този етап  не виждам никакъв признак за подобряване на ситуацията през първите шест месеца на годината, за които говорим. Правителството твърди, че ще се опита да премахне напълно капиталовия контрол до средата на годината, но сериозни икономисти коментират, че това не е възможно. Аргументът им е, че недоверието на гражданите към правителството е толкова голямо, че в момента, в който този контрол бъде премахнат, те ще изтеглят масово и малкото останали в банките вложения. Това ще предизвика срив на банковата система. Не вярвам, че правителството ще успее да вдъхне доверие на гражданите през този период, а напротив. Очаквам, че нещата по-скоро ще се влошават.

Ако капиталовият контрол продължи, което е и по-вероятно, гръцката икономика ще продължи да се задушава и свива. По оценки на световните организации, в Гърция и през 2016 се очаква отрицателен икономически ръст, въпреки че правителството говори за възход и подем  на икономиката.

След 6 години на икономическа криза и особено след изключително тежката 2015 можем ли да говорим за узряване на гръцкото общество за реформите?