Галерия

1

Германия показа щедрост, като прие много голяма част от бежанците, но това предизвика сериозни реакции във вътрешността на страната. Ангела Меркел търпи критика за това решение дори в собствената си партия. От друга страна държавите, които се намират в ядрото около Германия – Полша, Унгария и прочие затвориха своите граници.

И тук трябва да отбележим отговорността на първото правителство на СИРИЗА и Независимите гърци (от януари до септември), което на практика покани тези хора, като даде да се подразбере, че границите на Гърция са отворени и страната е място на прием. Така възникна явлението да виждаме хора от Мароко и Тунис, вместо да преминат в Европа през Испания или Италия, да правят цял кръг, за да влязат в Гърция. Също така не трябва да забравяме, че гражданската война в Сирия се води от 2011-2012. Но до началото на годината нямаше такъв приток на бежанци. Това означава, че е бил даден някакъв сигнал, който тези хора са получили и са започнали да пристигат в Гърция. За това трябва да бъде потърсена политическа отговорност.

През изминалата година гръцкото общество изстрада много. Доходите се свиват, данъците растат, страната се намира в политическа и икономическа нестабилност. Узря ли то за реформите?

Не, никак. Гръцкото общество не е единно. То е разделено на две – обществото на държавния и обществото на частния сектор. Второто от тях се намира в несигурност, много тежки условия и най-важното – хората, които имат работа, независимо дали имат свой бизнес или са служители, не знаят дали тази работа ще съществува на следващия ден или през следващия месец. Докато заетите в държавния сектор следват познатата си практика – протестират и единственото, което се случва е, че режат по 150-200 евро от много високите им заплати.

Големият проблем обаче са пенсиите и точно по този въпрос ще се разрази най-голямата „битка”. Те се ограждат зад различни законови нареждания и най-вече зад решенията на Върховния административен съд, с които орязванията на пенсиите бяха определени като незаконни. А към момента държавният бюджет финансира с 14 милиарда евро годишно изплащането на пенсиите и това практически заплашва икономиката на страната. Дори и днес все още се изплащат пенсии от порядъка на 3 и 4 хиляди евро. И за да не бъдат засегнати пенсионерите от държавните предприятия , държавните банки, военните и съдиите сега правителството се готви да ореже пенсиите в размер на 800 евро.

Гръцкото общество е сегментирано и привилегированите му части не искат да загубят своите привилегии. Тези хора са егоисти. Например един пенсионер, който получава 1500 евро на месец не иска да му бъдат орязани 200 евро, с които държавата би могла да открие едно работно място и предпочита да ги вземе и да ги даде на безработния си внук.

Както вече казах, икономиката на Гърция се нуждае от политическо решение за провеждането на приватизациите и освобождаването ѝ от държавна намеса. Така за една година тя ще може да се възстанови. Не го правят обаче. И тук нямам предвид само сегашните управляващи, а цялата политическа система.

Разбира се, вината не е само у политиците, а и у гражданите. Когато фермерът отказва да плаща данъци, пенсионерът с високата пенсия отказва да се лиши от част от нея, в университетите цари пълен хаос, който обаче не дразни нито преподавателите, говорим за болно общество.

Всичко това кара младите и добре образовани хора да заминават за чужбина, за да се реализират. И след години Гърция ще се окаже общество на старци, лишено от всякаква продуктивна сила. Лошото е, че никоя от партиите не засяга този проблем. Другата му страна е, че за чужбина заминават хората с най-добри дипломи и най-добрите препоръки, а тук остават посредствените. Общество и икономика не се градят по този начин.