В света съществуват 35 глобални индекси, които ни помагат да се ориентираме къде се намира всяка една страна в определена сфера от обществения живот. Гърция заема 67-мо място в света по глобална конкурентност,56-то по корупция, 54-то по мирно развитие, 31-во по свобода на пресата, 22-ро по демокрация и 18-то по развитие на човешките ресурси. „Когато искаме да изграждаме образа на страната си в чужбина наблягаме върху класациите, в които тя стои напред, т.е. говорят добре за нея и съветваме институциите да подобрят работата си в класациите, в които тя стои назад”, съветва професорът по обществена дипломация в университета в Южна Калифорния Ейтън Гилбоа в лекция пред асоциацията на гръцките пресаташета.

            В случая на Гърция това означава, че трябва да рекламира успехите си в развитието на човешките ресурси, в утвърждаването на демокрацията и свободната си преса, а правителството трябва да работи, за да подобри конкурентноспособността на гръцката икономика на световния пазар и да ликвидира корупцията вътре в страната. Според професор Гилбоа Гърция доста успешно се справя с изграждането на образа си в чужбина и за 2007 година е била на 5-то място по най-разпознаваем бранд в света. Друг е въпросът, че страната не иска да се свързва само с морето, Акропола и сиртакито, а иска да се асоцира с модерната си инфраструктура, гръцкия начин на живот, богатото си културно-историческо наследство и демократичното си общество.

            Ейтън Гилбоа подчерта, че три революции са променили изцяло принципите, по които се провежда класическата дипломация. Първата е комуникационната революция, която доведе до много по-активно и разнообразно присъствие на медиите в живота на човека до степен, до която учените започват да говорят за медикрация и за теледемокрация. Втората е политическата революция след разпадането на комунистическата система, която доведе до скок на демократичните режими в света, които в момента са 60 на сто. А третата е революцията в международните отношения, които вече не се водят само на ниво държава-държава или държава-международни организации, много по-голяма е ролята на неправителствения сектор, културната дипломация, гражданските общества и дори отделни фигури като папата или далай лама.

            „Глобалната мрежа промени всичко в дипломацията. Тя създаде явлението кибердипломация. Никой вече не е само слушател или само говорител, всички имаме правото, но и задължението да сме интерактивни”, смята професор Гилбоа. Глобалните телевизионни мрежи, които все повече ангажират отделниязчовек да е не само зрител, но и създател на телевизионен продукт, интернетът с неговите блогове, поща и безжичност, мобилните телефони, които престанаха да са само телефони, а са интернет и телевизионни екрани и GPS системи – всичко това създаде нова форма на дипломацията, която политолозите наричат виртуална дипломация.

            Според професор Гилбоа Гърция не използва ефективно този нов клон на дипломацията, в който активно трябва да се включат и гърците, които живеят в чужбина. „Вие имате 11 милиона гърци вътре в страната и още 11 милиона вън от страната. Това са 11 милиона дипломати по света, които трябва да използвате”, е съветът на професора от университета в Южна Калифорния. Другата му препоръка е разширяването на така наречената културна и образователна дипломация и по-мащабното присъствие на Гръцката културна фондация в чужбина.