-         Гръцката емиграция към Америка започва около края на 19-ти век. Първите регистрирани емигранти са от 80-те години на 19-ти век. Това не означава, че преди това не сме имали емигранти, то те са редки, единични случаи. За масово емигриране можем да говорим едва през 1890-та, а пикът на гръцки емигранти към САЩ е през първите две десетилетия на 20-ти век. Това е и първата вълна гръцки емигранти към Америка. Разбира се, говорим условно за вълни, защото движението на хората никога не спира. Просто в определени исторически моменти имаме едно увеличаване на броя на гърците, които заминават за Америка. Така, както имаме увеличаване на емиграцията през първите 2 десетилетия на 20-ти век, така имаме и зачестяване на емиграцията след края на Втората световна война и особено през 50-те години и 60-те години на 20-ти век. Това са и двете големи емиграционни вълни – първите 20 години на 20-ти век и след това 50-те и 60-те години. Основният фактор, който разделя емиграцията на тези две вълни на практика е американското законодателство. През 1924 американските миграционни закони се променят, въвежда се правилото на квотите, съгласно което всяка националност има право на определен брой емигранти в САЩ.

Практическият резултат от тази промяна е, че на практика тя спира гръцката емиграция към Америка, както и италианската, а и други емиграции от източна Европа. Така от 24-та година имаме спад в броя на емигрантите. Продължават да пристигат нови, но те са най-вече роднини на тези, които вече са се установили в САЩ. След края на Втората световна война и най-вече през 50-те години законодателството в САЩ се променя отново. Този път се въвежда правилото за изселените хора, които са се оказали в чужбина поради войната. Така отново се отваря възможността и много млади гърци заминават за Америка. Разбира се, това е период, през който гърците вече емигрират и в други страни – Австралия, Германия, докато в началото на века емиграцията е предимно към Щатите. Т.е. гръцката емиграция към Америка въобще не спира през 20-ти век, но в тези два периода броят на хората рязко се увеличава. Тези две вълни оформят две различни поколения гръцки емигранти и две различни групи от гръцки американци. Много често те се конфронтират помежду си – по-новите емигранти с по-старите.

-         Какъв е животът на гръцките емигранти в Америка? С какво се занимават? Какво образование имат?

-         Историята на гърците в Америка е много богата, тъй като има много различни групи хора и много различни случаи. Винаги, когато се опитваме да обобщим картината, оставяме встрани някои групи хора и обратно, слагаме по-голямо ударение върху някои други. Така се раждат стереотипите. За първата вълна емигранти обаче с голяма сигурност можем да кажем, че са мъже, много млади на възраст. С днешните стандарти бихме казали момчета – под 20 години, много често и непълнолетни, макар че това е било незаконно, но се е случвало масово. В повечето случаи неграмотни, които или не са ходили изобщо на училище, или много малко са ходили. Почти изцяло идват от аграрни семейства, в по-голямата си част са от селата в Пелопонес. Те са бедни хора, дори много бедни, но не безимотни. Гръцкият емигрант е човек, който се намира в най-долната част на икономическата пирамида, но не на дъното й. Той има някаква нива или имот, който ипотекира, за да си купи билета за Америка, т.е. има маята. След 1915 – 1920 година за Америка започват да заминават предимно жени, млади момичета, които се омъжват за емигрантите, които са вече там. Много често мъжете се връщат в селото си, за да си намерят жена и я отвеждат в САЩ. Какво правят там? Пристигат на пристанището в Ню Йорк и продължават на север към Средния запад, където основно работят в мините и в строителството на железниците. Те се установяват в градовете, в индустриалните зони, където работят най-различни неща, но най-вече в шивашката индустрия. Лека полека започват да отварят малки ресторанти, малки заведения, оформят се първите общности и се отварят първите работни места за нуждите на общността – в магазините на общността, в ресторантите на общността, в банките на общността.

Сред децата на първата вълна емигранти наблюдаваме един много бърз скок в образователното ниво. Те са родени в Америка, там учат, завършват университети и много скоро подобряват обществения си статус. Второто поколение на първата вълна вече стават лекари, адвокати, учители – все професии, за които е необходимо солидно образование. Втората вълна емигранти през 50-те и 60-те години на 20-ти век също в по-голямата си част произхожда от аграрния сектор. По онова време в Гърция има два вида емиграция – вътрешна, която се насочва към големите градски центрове, по-точно която формира големите градски центрове, а другата е външната, която се насочва към чужбина. Това са хора, които са ходили на училище, всички са завършили основното училище и много от тях са посещавали и класове от прогимназията. През този период се появява и един нов вид емиграция – образователната. Това са хора, които заминават за Америка, за да учат. Техният брой непрекъснато ще се увеличава през годините. Те са над 18 години и заминавайки за Америка образуват групата на гръцките учени в американските университети. Някои от тях остават там, други се връщат в Гърция.