Някой друг реши вместо мен как да мисля и как да се държа

Друг пример е свалянето на произведението на Тиери де Кордие – белгийски визуален артист, от изложбата Outlook. Картината, която се превърна в ябълката на раздора изобразява един голям кръст и един полов член. 45 дни след началото на изложбата, която е открита от президента на Република Гърция  Константинос Стефанопулос, тогавашният министър на културата Евангелос Венизелос решава да свали картината. След като е показана пред множество гръцки и световни журналисти, минали са повече от 22 000 посетители, г-н Венизелос заявява че „е информиран, че на изложбата е поставена творба на белгийския артист, която е предизвикала бурни реакции и която картина е обидна за кръста, т.е. за символа на християнската религия.”

„Бурните реакции, които бяха предизвикани има опасност да засенчат съществото на изложбата и да попречат на широката публика да дойде в досег със съвременно изкуство” заяви министърът на културата Евангелос Венизелос, който отбеляза, че „целта на изложбата е да бъде репрезентативна за международните течения в изкуството и да предизвика истински интерес от страна на публиката на съвременното изкуство.”

И така творбата на белгиеца Тиери де Кордие бе свалена без никой да прояви интерес и да я защити. Когато се случва това, Де Кордие не е в Гърция и е уведомен по телефона. Той се съгласява да бъде свалена картината, защото не само тя е застрашена да бъде разрушена, но присъствието й на изложбата може да навреди и на творбите на останалите художници, които участват.

Тиери де Кордие е роден през 1954 г. и цял живот е бил учен как да се държи като добър католик. По повод на случилото се, той казва, че целта му не е била да шокира: „В днешни дни съществуват много творби, които целят единствено да предизвикат, без да имат никаква тежест. Моите не принадлежат към тази категория. Аз съм израстнал като католик – от своето раждане до 16-тата ми година. Считам, че върху мен бе упражнено насилие по време на детството ми – има предвид католицизма. Някои други хора решиха вместо мен как ще се държа и как ще мисля до края на живота ми. Аз не мога да избягам от себе си, начинът ми на мислене е определен.»

Считаме, че хората, които се занимават с изкуство имат една по-особена чувствителност от останалите хора. Техния талант се състои в това да улавят моменти невидими за другите и да ги въплащават в действие и думи, образи и ноти, да им дават смисъл, който убягва на останалите. Техните произведения могат да развълнуват със своята красота, идейност, абсурдност, хумор. Но

„когато държавата решава да се намеси и да постави ограничения в хумора, то тогава наистина трябва да се безпокоим” казва Хадерер.

Марина Николова

По материали от гръцката преса

Изкуство или богохулство?

- През 2000 г. един еротичен гръцки роман - „Ми сто ни” на Мимис Андрулакис, след като бе обявен за нецензурен и богохулен от църквата, негови екземпляри бяха иззети и публично подпалени  на площад Аристотел в Солун.  

- През 1981 г. е иззета книгата „120 дни в Содом” на Маркиз дьо Сад. Вследствие 48 издателства решават заедно да я издадат като поемат риска и предизвикват отпадане на забраната, която напомня повече за законите през средновековието, отколкото за тези на модерна европейска държава.

„в момент, когато скандалите в църквата избухват един след друг, и разкриват лицемерие и интриги свързани с имената на много от водачите й, изкуството и свободната на идеите продължават да се преследват от цензурата на самата тази църква и на онези, които се правят на пазители на „светото”

Вижте:

- „Животът на Брайън” (The life of Brian) на Тери Джоунс (1979) - изключителна пародия на филмите с тема за живота на Христос. Вече може да бъде свободно разпространявана, след като премина през различни приключения в някои страни.

- «Последното изкушение» (The last temptation) на Мартин Скорсезе (1988).

Филмът е базиран на известната книга на Никос Казандзакис, която е била забранена в Гърция в продължение на много години.