Ери Пулянаки е архитект и се занимава с биоклиматична архитектура. Тя си е сътрудничила със сдружението на архитекти, които споделят идеите за екологично строителство „Анеликси”, а в момента има собсветна архитектурна фирма, която разработва проекти на остров Крит.
Тя разказва, че „според изследване направено от Атинския Университет върху 2000 случайно избрани сгради – частни домове и учреждения, е установено, че в 70% от тях съществува поне един вид замърсител за околната среда над допустимите граници. Основните форми на замърсяване са използването на електро-уреди и пушенето, но и самите строителни материали.
Биоклиматичната архитектура цели да пригоди сградите към съответните климатични условия и тези на околната среда. Целта е да се прави икономия на енергия като се подсигурява топлинно и оптично удобство на жителите. Под оптично удобство разбираме покриването на нуждите от осветление в едно помещение като използваме слънчевите лъчи. Топлинното удобство е чувството на човек, че температурата в помещението е стабилна през цялото денонощие и се движи около 18-20 градуса.”
„Биоклиматичната архитектура е тази, която уважава, познава и използва даденостите на природата. Не е нещо повече от правилната архитектура” казва г-жа Пулянаки.
По-голям процент от строителните материали, които се използват в развитите страни са продукти на „тежката” индустрия направени от петрол. „Строителството е виновно в размер от 50% за изпускането на вредни газове и причиняването на парниковия ефект” допълва архитектката.
Списъкът от екологично чисти материали и начинът да бъдат избрани, който подготви г-жа Пулянаки е полезен и лесен за запомняне:
Екологично чистите материали за термоизолация подсигуряват високо качество на въздуха във вътрешността на сградата, те са безвредни за здравето и не вредят на природата. Такива материали са: 1. земните материали: тухли, камък, керамика, глина 2. растителни или животински материали: дърво, корк, растителни лепила и лакове.
Това, което е важно да знае потребителят, когато прави избор на материалите за термоизолация е да види от какви природни материали са произведени, дали не вреди на здравето и дали е възможно ли да бъдат рециклирани.
Ползи от биоклиматичното планиране
Ползите са в три основни насоки – за околната среда, икономически и за обществото. Ползите за околната среда са намаление на замърсяването и ограничение на парниковия ефект, икономическите са намаление на консумирането на горива, намаление на разхода за отопляване и охлаждане на въздуха и на разходите за осветяване, както и социални – подобрение на качеството на живота. Като цяло спестяването на енергия може да достигне до 50-70%, ако се приложени върху нови сгради без да увеличава тяхната стойност.
Филми, които бяха прожектирани на “Eco week 2009” по темата:
- „An inconvenient truth” (97')
Главният герой е носителят на награда Нобел Ал Гор, който говори за повишението на температурата на земята и за климатичните промени. Режисьор: Дейвис Гугенхайм
- „11-ят час” (92’)
Документален филм на Леонардо ди Каприо, който също така разказва историята във филма, в който излагат мнението си 50 учени и специалисти от цял свят.
- „Последният шанс на планетата” (70’)
Документален филм на режисьора Жак Алард с 12 архитекта от цял свят, които говорят за едно по-екологично строителство.
- „Елемент” (всеки елемент по 5’)
Кратки филми за изключителни млади хора, които се справят с предизвикателствата на климатичните промени. Разпространява се от MTV.
- „Следващата индустриална революция” (55’)
Филм на Шели Морхайм с архитекта Уилиям Макдъно и химика Майкъл Браунгард за екологичното строителство и теорията “cradle-to-cradle”.
- „Селско студио” (60’)
Мечтата на Самюъл Мокбий за съживяването на една селска общност.
- „Нашите киловати” (56’)
Джев Бърни търси откъде идва енергията, която харчим, как да я намалим и да предпочетем възобновяващите енергийни ресурси.
- „Силата на общността” (53’)
Филм на Фейт Морган за това как биологичните култура са помогнали на Куба да се съвземе след петролната криза през ’90-те години на миналия век.
- „История на нещата” (20’)
Ани Леонард обяснява за цикъла на унищожение на природните ресурси, на продукцията, на потреблението и на боклуците.