Държавният секретар на САЩ Хилъри КЛинтън прие вчера във Вашингтон лидера на кипърските турци Мехмед Али Талат, както се вижда от официалната снимка, разпространена от Държавния департамент. Въпреки споровете и предвижданията, че тази среща няма да се състои, тя беше осъществена късно снощи, в 22,30 часа гръцко време. Срещата беше планувана за края на март, но след мощна атака на гръцкото лоби в САЩ бе отложена с две седмици. „Съединените щати признават само правителството на Република Кипър, но поддържат тесни контакти и с кипърските турци като част от усилията ни да помогнем за решаването на кипърския проблем”, заяви говорителят на Дърцавния департамент Робърт Ууд.

            Това е второто посещение на Мехмед Али Талат в Държавния департамент на САЩ. Първото бе през 2004 година, когато тогавашния държавен секретар Колин Пауъл го прие в качеството му на министър-председател на Северен Кипър. Тогава срещата предизвика вълна от негодувание сред гръцките среди. Вчера Клинтън използва титлата „лидер на кипърските турци”. В понеделник американският държавен секретар ще приеме и външния министър на Република Кипър Маркос Киприяну.

            Междувременно ООН призова кипърските гърци и кипърските турци да бъдат по-гъвкави и да намерят взаимен компромис на преговорите за обединението на острова. В интервю за агенция Ройтерс специалният пратеник на организацията Александър Даунър заявява, че провалът на преговорите би означавал много мрачно бъдеще за Кипър. „Страните осъществяват стабилен напредък, но трябва да се поддържа импулсът на преговорите. Би било грешка да се поставя краен срок, защото с наближаването му ще се породи усещането за криза. Но и преговорите не бива да бъдат протакани много дълго, тъй като с времето решенията са все по-трудни”, казва Даунър.

            Дипломатът, който е бивш външен министър на Австралия припомня плана Анан, който през 2004 година бе одобрен от кипърските турци, но бе отхвърлен от кипърските гърци и казва, че това е бил огромен шанс за обединението на острова, който е бил изпуснат. „Колко такива шансове ще даде историята?”, пита риторично Александър Даунър.