Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb
  • warning: array_reverse() expects parameter 1 to be array, null given in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 294.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 296.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 300.

Костас Караманлис отдаде почит на борбата на Кипър за национално оцеляване

24 Април 2009 / 17:04:52  GRReporter
834 прочитания

Мария Спасова


Специален пратеник на grreporter.info в Никозия


            Ранна сутрин, пред Могилата “Македоница” в покрайнините на Никозия. Почетната рота е строена пред гробницата в очакване на гръцката правителствена делегация. Военният оркестър е готов за изпълнението на химните. Мястото е някак си респектиращо. Не само защото е гробище, военно гробище. То не е включено случайно в програмата на гръцкия премиер Костас Караманлис.


Тук се разбива гръцкият военен самолет Nord Atlas, който заедно с още два гръцки самолети излита от остров Крит, за да помогне на кипърската армия в борбата срещу турската инвазия. Трите военни самолети летят без светлини, за да не бъдат забелязани от турците. Кипърски военни обаче ги взимат за вражески и свалят един от тях - Nord Atlas, който се разбива в Могилата “Македоница” край Никозия. Нощта на 22 юли 1974 година.


      Загиват всички гръцки войници, само един успява да се спаси. Оттогава мястото е превърнато във военна гробница. В нея са погребани 506 войници, загинали за каузата на Кипър. Сред тях повечето са кипърски гърци, но има и кипърски турци, а също и британски граждани.


Пред входа на гробницата възрастен ветеран от национал-освободителната войнана Кипър 1955-1959 година очаква Костас Караманлис с гръцкото знаме в ръка и с китка босилек. Подава ми един стрък и на мене.Казва ми, че има три британски куршуми в гърдите си. Но е оцелял и оттогава всяка година на 22 юли идва на гробницата и оставя по китка босилек на гробовете на приятелите си. Сега е тук, за да поздрави Караманлис.


Официалната делегация пристига. Протоколът е безупречен – военните почести, химните, поставянето на венец, краткото слово за припомняне на историята, минутата мълчание. Оставям стръка босилек на един от гробовете и се опитвам да разчета името. Напразно. Времето, вятърът, слънцето почти са унищожили надписа.


      Следващата спирка от програмата на Костас Караманлис в Никозия е още едно тъжно място –Затворническите гробове в централния затвор на кипърската столица. Място, пряко свързано с борбата на Кипър за независимост от британската империя. В тези гробове са били заравяни обесваните от британските войски борци за свобода. Те буквално са били заравяни, губернаторът на острова не разрешавал да бъдат погребвани от страх погребенията им да не се превърнат в протестни шествия срещу режима. На заравянията не присъствали роднините им, дори други кипърски гърци нямали право да присъстват.


      Затворническите гробове се намират непосредствено между килиите на осъдените на смърт и бесилката, която все още виси на старото си място. Ако искаш, можеш да се пресегнеш и да докоснеш същото въже, отнело живота на десетки млади мъже. Пази се и бежовата качулка, която поставяли на главата им преди екзекуцията. Не са били много на брой – десетина момчета, току що завършили гимназия, които не искали да служат в армията на Нейно Величество.


Днес освен официалната гръцка делегация в помещенията за осъдените на смърт в централния затвор в Никозия има и много семейства с деца –внуци и правнуци на някогашните бунтовници.


Млада жена просълзена ми показва гроба на баща си. От избелялата черно-бяла снимка ме гледа 19-годишно момче, което някак си трудно възприемам като баща на жената до мене. “Толкова рядко някой си спомня за тези герои”, казва жената с разочарование. 50 години са много време. Не за семейството, то никога няма да забрави. За обществото.


Още едно място пряко свързано със запазването на кипърското национално самосъзнание е църквата. “Църквата в Кипър винаги е била символ на реда, дисциплината и държавността”, казва нашата придружителка Мария. Затова никак не е учудващо посещението на гръцката правителствена делегация в кипърската архиескопия. В двора на внушителната сграда не може да липсва паметника на Архиепископ Макариос – легендарният политически лидер и духовен водач, който съвсем не случайно е избран и за първия президент на Република Кипър. Тук той е в бяло. Паметник на Архиепископ Макариос, но от черен мрамор има и пред президентския дворец в Никозия.


Архиепископът на Кипър Хрисостомос лично посреща на двора на архиепископията Костас Караманлис и съпругата му Наташа, след което ги кани в кабинета си. С тях е и външният министър Дора Бакояни. Официалните лица остават, журналистите излизат. Часът е 13,00. От отсрешното минаре се чува гласът на имама. Разнообразието на религиите е част от чара на разделения град.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus