Как определяте вашия стил?Кажете ми няколко думи за звученето на вашите албуми.  

С.Х.: Нашите албуми се променят, тъй като групата се развива. Първите два отразяваха повече Идън като певец и човек, който пише стиховете, докато сегашните ни парчета са запазили качеството на лириката, но има нов по-въздействащ звук, който е микс от влиянията на останалите членове на групата.

И.Дж.: Нашият стил е инди/рок/поп. Първият албум е малко повече алт-поп, софт-рок и дори фолк-поп. Вторият албум „Electric Charge” има повече елементи на инди звучене и повече дрънчене! Дълбоко вътре в него пак си е поп, но са много по-явни влиянията на класическото рок звучене и има и лек привкус на брит-поп и съвременни модерни рок звуци.

Н.Н.: Основно сме инди рок банда. Носим усещане за по-класически звук, което е поради факта, че сме повлияни от по-стари групи и изпълнители.

Кои са съвременните музикални течения? Има ли такива?

И. Дж.: Най-вероятно има, но аз не обръщам голямо внимание на това.  Определено не толкова голямо, че да говоря за това. Аз обичам да правя музиката, която искам и за която изпитвам необходимост да правя. Първо трябва да ми харесва на мен. Слушам някои съвременни групи, както и класическите, но не съм експерт в тази насока.

Музикантите са на различно мнение по отношение на музикалната индустрия и нейния ефект върху оригиналността. Вие какво мислите по този въпрос? Мислите ли, че хората, които правят музика  трябва да правят компромиси...

Н.Н.: Музикантите не трябва да правят компромиси, но мисля че повечето от нас осъзнават, че имаме нужда от публика и искаме и другите да се кефят на това, което правим, така че винаги има елемент на компромис. Аз мисля, че индустрията малко или много задушава творчеството.

И.Дж.: Ах, компромисите.. Мисля, че всеки прави компромиси в някакъв момент в живота си – творци, всеки.. Различните хора правят различен избор от останалите. Но що се отнася до оригинални идеи, мисля, че те липсват в съвременната музика. Тези, които стоят на върха на музикалния бизнес са твърде заети да мислят как да изкарат пари с имитации, че са забравили за правдоподобност и оригиналност. Предполагам, че на някои музиканти това им харесва. Но мисля, че съвсем скоро може да се оправи положението, като големите компании станат по-малки, а независимите компании станат по-популярни.

С.Х.: Изглежда че в днешно време, всичко се върти около това да изкараш един голям хит, който да разпространяваш и след него да накараш хората да чакат новото. Групите нямат времето, за да развият звученето си и наистина да изразят себе си. На мен не ми харесва идеята, че хората могат да си купят само една песен от целия диск. Това означава, че е по-малко вероятно да намерят нещо друго, което да им харесва от репертоара на една банда, тъй като не слушат албумите.

Ако трябва да съм оптимист, най-великото е, че групите могат повече от всякога да си направят самореклама, което кара феновете да говорят за тях и всъщност започва да се шуми около името им. Artic Monkeys са много добър пример за това.

Мислите ли, че свободното сваляне на музика от интернет трябва да бъде легализирано? Съществува вече и Пиратска партия от Швеция, които си имат представител в Европарламента.