И.Дж.: Не можем да си позволим да си даваме музиката безплатно. Би трябвало музиката да се зачита повече, но хората не го разбират. Може би някой ден музиката ще бъде като водата – плащаш си годишна такса, за да я ползваш – ако искаш повече, ако искаш по-малко.

Н.Н.: Като музикант аз не подкрепям незаконното сваляне на файлове. Музикантите правят музика и заслужават да им се плаща за това, което създават.

С.Х.: Със сигурност трябва да се регулира това. Феновете са осъзнали, че плащат много повече за албумите, а повечето пари не отиват при артистите. Мисля, че хората като цяло са честни и искат да заплатят и подкрепят артистите като закупуват музиката им. Също така мисля, че твърдението, че всяко сваляне на парче е «загубена продажба» не е вярно и всички графики, които показват, че индустрията губи милиарди са преувеличени.

Какво е за вас определението за „креативност” – как пишете музиката и стиховете?

И.Дж.: Стиховете произтичат от неща, за които искам да говоря. Дали ще искам да кажа нещо на света или на приятелката ми или само на себе си... Хората имат нужда да общуват. Писането на стихове е един начин за това, но понеже става дума за поезия и изкуство, това е и удоволствие за душата.

Как предпочитате – да затворите вратите на студиото и да правите музика или да бъдете на сцена и да усетите контакта с публиката?

И.Дж.: Когато пиша песни предпочитам да се изолирам. Определено избирам да затворя вратите на студиото.

С.Х.: Това са две коренно различни неща и двете са от жизнена важност за музикантите. Няма нищо, което може да се сравни с изпълнение на живо, когато всичко върви добре, публиката си прекарва хубаво и е потопена в музиката. На следващия ден остава само споменът, докато при записа правиш нещо, което се запазва завинаги.

Искате ли да ми разкажете за най-силния си спомен свързан с Майкъл Джексън? Какво означава той за вас?

И.Дж.: Аз съм негов фен и винаги ще бъда. На една Коледа си купих албума му „Thriller” и оттогава му станах почитател. „Thriller” е сред моите пет най-любими топ албуми за всички времена. Помня, че слушах „Rockin’ Robin” като бях дете. Пусках си тази песен до омръзване, бях научил думите наизуст и я пеех на моите приятели в училище. Обожавах я.

С.Х.: Помня, че имах „Bad” на касета като дете и си мислех колко страхотен изпълнител е. С годините мислех, че неговите песни западат и кариерата му е свършила след всички тези истории по медиите. Въпреки че съм сигурен, че голяма част от това не е истина, той не се опита да си помогне много.

Н.Н.: Да слушам Били Джийн е един от първите ми спомени и като чуя това парче винаги се сещам за детските си години.

Кои са групите и изпълнителите, от които сте повлияни?