Ст.: През 2007 г. организирахме първата официална общност в интернет и лека полека се увеличава – имаме над 1000 членове...

Повечето атиняни ли са или има клубове и в други градове из Гърция?

Ст: Повечето се намират в Атина и в Солун. Има в цяла Гърция – и в Патра.

Кога си организирате срещите?

Ст.: Тренираме, когато е удобно на всички. Например в Солун имаме три тренировки седмично.

На определени места ли ходите?

Ст: Да, тренираме на такива места, които ще са удобни и за начинаещите, но и за напредналите. Окото на един опитен трасер може да прецени мястото по един по-сложен начин, отколкото един начинаещ като в същото време може да покаже на по-неопитния как да се упражнява. Ние в Солун обикновено се събираме или в университета или пред църквата Света София. В Атина има едно място в Политехническия Университет, което е подходящо или игрището при Свети Козма.

Кои са първите стъпки за някой начинаещ?

Ст: Да има спортен опит, физическа издръжливост. Паркур се базира на гимнастиката – да може да издържат краката и ръцете му. Вдигането на тежести помага, гимнастиката, бойните изкуства. Не може да си съвсем слаб и да започнеш паркур. Първото, което ще го накараме е да се упражнява, за да заякне и да издържа.

От колко годишни децата могат да се занимават с паркур?

Ст: Около 16-17 казваме ние. За да си развил някои свои черти от характера.

Хр: Не е така, има и десетгодишни, които са страхотни.

Ст: Да, има изключения. Деца, които четат, имат самосъзнание и се справят. Но статистически в Гърция между 16 и 17-годишните са тези, които най-много се занимават. 

Притесняват ли се родителите?

Ст: В съзнанието на всеки родител съществува идеята, че паркур е опасен спорт, и наистина е така – това са упражнения на открито. Така че родителите казват на децата си да внимават, може и да им забранят да идват, но като цяло зависи от това как самото дете ще разкаже на родителите си с какво се занимава и дали ще им се доверят. На нас ни се е случвало да дойдат родители, за да се запознаят с нас и да ни питат какво точно ще правим с децата им.  

Ти как започна да се занимаваш?

Хр.: Случайно. Първо бях гледал по телевизията един филм – „Ямакаши” на Люк Бесон. Anyway, аз не започнах тогава, но ми влезе мухата. Винаги ми е харесвало да се катеря по покривите... Е, започнах да чета и да се интересувам и по-късно ми харесаха идеите.

Ст.: Повечето започват така – разбират за съществуването на спорта от медиите, гледат някой филм, виждат някой скок, който им е харесал, кликват на „паркур” в някоя търсачка, четат и се учат.

Откога съществува този спорт?

Хр.: От 1998 г. съществува с това име, но от преди това – от около 20 г. Когато аз започнах да се интересувам, понеже беше съвсем нов спорт не само за Гърция, но и по света, разбрах впоследствие, че много хора имат съвършено грешно впечатление какво е паркур. Затова исках да създам една страница, на която хората могат да прочетат и да видят какво е и какво не е паркур.

Наистина ли скачате от покрив на покрив?