Веселин Тодоров преподава в City University в Атина, но е бил и ректор на Европейския колеж до 2003 г. Той се установява в Гърция в началото на '90-те години заедно със съпругата си, която е гъркиня и е главната виновница той да се занимава с научна и изследователска дейност, защото Весо започва кариерата си като журналист - бил е най-младия главен редактор на вестник в края на '80-те в България. Но сега Весо Тодоров слива успешно академичната кариера с бизнеса - той е от основателите на консултантската агенция „Институт за корпоративно развитие" в София. Историята на неговия успех се опита да разкрие Марина Николова...

Какво е най-интересното, с което Веселин Тодоров би се представил сам?

Бях главен редактор на вестник „Полет" - варненския младежки вестник. С екипа, който сформирахме между 1986-1990 година, вестникът стана едно от трите легални издания в подкрепа на гласността и преустройството в България. Другите две бяха „Народна култура" на Стефан Продев и пловдивският младежки вестник „Комсомолска искра", докато Велислава Дърева беше още там. Завърших журналистика през 1984 г. в ленинградския университет. Когато направихме вестника, публикувахме такива неща, за които сами не вярвахме, че може да излизат - тогава думата „преустройство" в България беше забранена.

Лесно ли се приспособихте, когато дойдохте в Гърция?

На никого не му е лесно, когато смени радикално обстановката. Обкръжението, страната, културата, езика... Един продуцент от гръцкия канал Алфа ми предложи да стана обект на документален филм за петима емигранти, които живеят в Гърция. Трябваше да го излъчват по предаването „Машина на времето". Обясних му, че не съм подходящ, защото - за разлика от останалите хора - не съм имал такива трудности и лишения, с каквито са се сблъсквали те. Моят път също беше труден, но по друг начин. Не съм минавал планината през зимата нелегално в сняг и буря. Но никак не е малко да оставиш след себе си един социален статут, какъвто бях успял да постигна в България. Поради политическата си активност имах не само професионален, но и социален статут, плюс професионалните кръгове и приятели, семейство, къща и т.н.

Но все пак, вие се справихте, нали?

Макар и да отива в една страна, която не му е непозната, първото нещо, с което човек трябва да се съобрази е, че не може да упражнява професията си, защото не познава езика. Второ - не познава никого, т.е. не може да разчита почти на никого, освен на себе си. И аз, след като на 32 години съм бил най-младият главен редактор в България, на 34-35 години, трябваше да започна почти от нулата. Тогава моята жена ми даде една идея, която изобщо не ми бе минавала през ума. Още като бяхме студенти, тя и моят научен ръководител ми казваха, че трябва да се занимавам с научна работа. Аз обаче твърдях, че съм роден да се занимавам с журналистика, че моята стихия е писането, медиите... В Гърция трябваше да сменя честотата и да видя какво мога да правя при дадените обстоятелства.

Тръгнах от Американския Университет, който през 1991 г. беше най-големият, и започнах да си търся място в новото обкръжение. И тогава разбрах нещо, което нямаше да мога да разбера, ако си бях останал в България - започнах да разбирам собствената си стойност. Защото можеш да разбереш стойността си едва тогава, когато си в съвършено ново обкръжение и трябва да доказваш кой си и какво можеш. И се оказа, че има неща, на които мога да се опра. През 1995 г. започнах сътрудничество с European College, на следващата година станах директор и останах на този пост до 2003 г. От десет години сътруднича и със City University, през последните пет - твърде активно. Член съм и на академичния съвет на университета, който се намира в базата в Сиатъл. City University е една мрежа от университети в Канада, Америка, Мексико, Европа, Китай и се разраства. В България също има филиал - кампусът му се намира в Правец, а в бизнес парка в София са мастър програмите.

Ако български студенти искат да дойдат и да учат в гръцки университет, Вие бихте ли ги окуражили?

Държавните и частните университети са два различни свята. Гръцките държавни университети са една доста объркана история, което им пречи да разгърнат потенциала, който имат. Гръцкият академичен потенциал е огромен - само в САЩ има 6 000 гърци преподаващи в американски университети. А ако прибавим Европа и Австралия, сигурно ще се съберат около 20 000 души. Това е един страхотен потенциал - хора, които работят на всички равнища, в десетки изследователски центрове, но по ред причини гръцката образователна система не ги използва - тя е една затворена система. И една от основните й цели е да запази статуквото, а качеството на образованието постоянно пада. Постоянно се стачкува и се окупират университетите. Частните университети в Гърция са франчайз на чужди университети, т.е. техните програми са британски, американски, френски. Т.е. това, което правим ние в City University, не се различава по нищо от това, което правят колегите ни в Сиатъл.

Има ли разлика между таксите в България и в Гърция?

Има - една магистърска програма, която можете да завършите за година-две, тук излиза около 10 000 евро. Повечето студенти избират този вариант, защото работят.

Има ли много българи?

Не няма, за съжаление. Поради всички тези причини, които съществуваха допреди две години - трудностите с визите. Сега това отпадна, което означава, че те могат да ходят където си пожелаят, включително и тук. Но пък са необходими съответните средства.

Общежитие съществува ли?

Сега построихме общежитие към нашия университет - за студентите, които идват от чужбина. Имаме сътрудничество с няколко десетки американски университети на източния бряг, от където идват студенти за един семестър, т.е. два пъти годишно ни идват групи от 30-40 души. За тях това е една много добра възможност да се потопят в една съвършено различна култура. Щом това е интересно за американците, защо да не бъде интересно за българите?! Мнозинството български студенти учат бизнес независимо къде. Защо да не е тук?!

Излезе проучване, че гръцките студенти в чужбина, са най-много на брой в сравнение с населението на страната. Вие как ще го коментирате този факт?

Говори сам по себе си. Във Великобритания има 25 000 гръцки студенти - втория на брой контингент след китайците. Моето обяснение? Недоверие от страна на студентите към образователната система от една страна и неспособност на образователната система да оползотвори местните таланти.

Това е жалко...

Разбира се. Страни като нашите - България и Гърция - нямат на какво друго да разчитат. На природните си ресурси? На енергийните си ресурси? На многовековната си индустрия? Или пък имат огромни територии и населения? Гърците за разлика от нас имат голяма диаспора - 18 млн. живеят навън.  А българите каква диаспора имат? Такива нации могат да разчитат само на мозъците си - основния капитал, който е и капиталът на 21 век. И една култура, една страна, която успее да ги оползотвори, придобива стратегически добра позиция в сравнение с останалите. Да вземем за пример Финландия, която печели независимостта си през 1918 г. През 1991 г. 70-80% от ресурсите й бяха зависими от Съветския съюз. След разпадането на Съюза безработицата във Финландия достига до 20%, а миналата година страната бе обявена за държава с най-добре развита икономика. Какви природни ресурси има тя, освен дървен материал?! И население от 5,5 милиона. Но те започнаха да инвестират в мозъците и имат една от най-добрите образователни системи в света - от детска градина до докторски програми.

Всяка образователна система е огледало на обществото. Ако то е решило да се саморазрушава, то ударът по образователната система ще нанесе и смъртния удар на обществото. Ние тук на Балканите не си оценяваме талантите и още не сме разбрали, че обществото успява тогава, когато успяват талантите му.

Сега се опитваме да открием тайната на успеха... Как човек се изгражда?

Не се оценява това, което създаваш, нито пък смисълът и значението на интелектуалния продукт. Членството в ЕС е един добър шанс, а не автоматично разрешаване на проблемите. И ако не проумеем това, означава, че нищо не сме научили от историята и пак чакаме някой друг да ни свърши работата. Хубаво ни беше да получаваме 45 години безплатни ресурси от СССР. Сега пак чакаме да вземем парите на ЕС.

Може да звучи много песимистично това, което говорим, но песимизмът свършва, когато проумееш реалността. Когато осъзнаеш кое е стратегическото ти предимство - инвестираш в него и излизаш лека полека от блатото. Трябва да оценим собствената си стойност, да правим нещо добре - малко или много колкото можем и каквото можем. На една конференция през 1997 г. на Schell нейният вицепрезидент каза, че в днешния свят на знанието не съществуват малки и големи компании по отношение на размер, а организации, които знаят повече и организации, които знаят по-малко. И това се отнася до всяка една сфера на обществения живот. Няма вакуум - или успяваш, или не успяваш, но ако не рискуваш, как ще успееш? Така ги виждам нещата.

Вие сега с какво точно се занимавате в научната сфера?

Всичко, което съм научил и научавам, се опитвам да прилагам в бизнеса си. Имам компания с гръцки и български съдружници в София - „Институт за корпоративно развитие". Това е консултантска компания в областта на образованието, енергетиката и корпоративното развитие. Моят живот е всичко това, което преподавам на студентите да го правя и на практика, но принципът ми е да върша това, което говоря.

Можете ли да прогнозирате как ще излезем от икономическата криза?

Световната криза не започна от месец септември- умни хора я предвиждаха преди две-три години. Още 2006 г. един нобелов лауреат беше очертал контурите й. В подобни случаи трябва да си задаваме един въпрос - кой има печалба? Когато някой губи, друг печели. Когато губят много хора, някой печели много. Битката днес не е за нашите джобове, а за нашето съзнание. Контролираш ли съзнанието, контролираш и джоба. А джобът е по-дълбок, отколкото преди сто години. Ако ти е промито съзнанието, много лесно ще ти бръкнат в джоба и ще ти вземат каквото имаш. Нещата не са розови, но имаме и по-голям шанс. Шанс да променим нещо, да не сме овце.