Веселин Тодоров преподава в City University в Атина, но е бил и ректор на Европейския колеж до 2003 г. Той се установява в Гърция в началото на '90-те години заедно със съпругата си, която е гъркиня и е главната виновница той да се занимава с научна и изследователска дейност, защото Весо започва кариерата си като журналист - бил е най-младия главен редактор на вестник в края на '80-те в България. Но сега Весо Тодоров слива успешно академичната кариера с бизнеса - той е от основателите на консултантската агенция „Институт за корпоративно развитие" в София. Историята на неговия успех се опита да разкрие Марина Николова...

Какво е най-интересното, с което Веселин Тодоров би се представил сам?

Бях главен редактор на вестник „Полет" - варненския младежки вестник. С екипа, който сформирахме между 1986-1990 година, вестникът стана едно от трите легални издания в подкрепа на гласността и преустройството в България. Другите две бяха „Народна култура" на Стефан Продев и пловдивският младежки вестник „Комсомолска искра", докато Велислава Дърева беше още там. Завърших журналистика през 1984 г. в ленинградския университет. Когато направихме вестника, публикувахме такива неща, за които сами не вярвахме, че може да излизат - тогава думата „преустройство" в България беше забранена.

Лесно ли се приспособихте, когато дойдохте в Гърция?

На никого не му е лесно, когато смени радикално обстановката. Обкръжението, страната, културата, езика... Един продуцент от гръцкия канал Алфа ми предложи да стана обект на документален филм за петима емигранти, които живеят в Гърция. Трябваше да го излъчват по предаването „Машина на времето". Обясних му, че не съм подходящ, защото - за разлика от останалите хора - не съм имал такива трудности и лишения, с каквито са се сблъсквали те. Моят път също беше труден, но по друг начин. Не съм минавал планината през зимата нелегално в сняг и буря. Но никак не е малко да оставиш след себе си един социален статут, какъвто бях успял да постигна в България. Поради политическата си активност имах не само професионален, но и социален статут, плюс професионалните кръгове и приятели, семейство, къща и т.н.

Но все пак, вие се справихте, нали?

Макар и да отива в една страна, която не му е непозната, първото нещо, с което човек трябва да се съобрази е, че не може да упражнява професията си, защото не познава езика. Второ - не познава никого, т.е. не може да разчита почти на никого, освен на себе си. И аз, след като на 32 години съм бил най-младият главен редактор в България, на 34-35 години, трябваше да започна почти от нулата. Тогава моята жена ми даде една идея, която изобщо не ми бе минавала през ума. Още като бяхме студенти, тя и моят научен ръководител ми казваха, че трябва да се занимавам с научна работа. Аз обаче твърдях, че съм роден да се занимавам с журналистика, че моята стихия е писането, медиите... В Гърция трябваше да сменя честотата и да видя какво мога да правя при дадените обстоятелства.

Тръгнах от Американския Университет, който през 1991 г. беше най-големият, и започнах да си търся място в новото обкръжение. И тогава разбрах нещо, което нямаше да мога да разбера, ако си бях останал в България - започнах да разбирам собствената си стойност. Защото можеш да разбереш стойността си едва тогава, когато си в съвършено ново обкръжение и трябва да доказваш кой си и какво можеш. И се оказа, че има неща, на които мога да се опра. През 1995 г. започнах сътрудничество с European College, на следващата година станах директор и останах на този пост до 2003 г. От десет години сътруднича и със City University, през последните пет - твърде активно. Член съм и на академичния съвет на университета, който се намира в базата в Сиатъл. City University е една мрежа от университети в Канада, Америка, Мексико, Европа, Китай и се разраства. В България също има филиал - кампусът му се намира в Правец, а в бизнес парка в София са мастър програмите.

Ако български студенти искат да дойдат и да учат в гръцки университет, Вие бихте ли ги окуражили?

Държавните и частните университети са два различни свята. Гръцките държавни университети са една доста объркана история, което им пречи да разгърнат потенциала, който имат. Гръцкият академичен потенциал е огромен - само в САЩ има 6 000 гърци преподаващи в американски университети. А ако прибавим Европа и Австралия, сигурно ще се съберат около 20 000 души. Това е един страхотен потенциал - хора, които работят на всички равнища, в десетки изследователски центрове, но по ред причини гръцката образователна система не ги използва - тя е една затворена система. И една от основните й цели е да запази статуквото, а качеството на образованието постоянно пада. Постоянно се стачкува и се окупират университетите. Частните университети в Гърция са франчайз на чужди университети, т.е. техните програми са британски, американски, френски. Т.е. това, което правим ние в City University, не се различава по нищо от това, което правят колегите ни в Сиатъл.

Има ли разлика между таксите в България и в Гърция?

Има - една магистърска програма, която можете да завършите за година-две, тук излиза около 10 000 евро. Повечето студенти избират този вариант, защото работят.

Има ли много българи?

Не няма, за съжаление. Поради всички тези причини, които съществуваха допреди две години - трудностите с визите. Сега това отпадна, което означава, че те могат да ходят където си пожелаят, включително и тук. Но пък са необходими съответните средства.

Общежитие съществува ли?