Ангел Кабакчиев

Признавам, че подходих с доста голяма доза предубеждение, към тази група. „Какво пък толкова интересно ще сътвори гръцки музикален гении, страната на Деспина Ванди и Ана Виси?”, това беше една от първите ми мисли. Но щом чух първите акорди на „Ours at least” от страницата групата в MySpace нещо трепна в мен (ще прощавате за клишето). Слушах парчето, което напомняше на моменти Велвет ундърграунд, на моменти Морчиба и не можех да повярвам, че това е група, идваща от споменатата страна на Василис Карас и Лефтерис Пандазис. Имах чувството, че слушам bristol sound  в едно от най-добрите му проявления. И това не бе просто чувство, беше самата истина, всъщност като изключим факта, че групата е гръцка. И това всъщност не е недостатък, защото излиза, че качествена музика на световно ниво може да се появи и на други места, от известните ни на север и на запад от Ламанша. Още по-приятно е да знаеш, че можеш да се насладиш и на живо на тези творения, тъй като си „съсед” на групата, а не да чакаш, недочакаш някоя музикална компания да се сети, че има и добри независими групи, които може да покани на концерт.

Водещата фигура на групата се нарича Акис Боядзис. Музикантът започва първите си прояви през 80^те години на XX в., като се лута географски мужду Америка и Гърция и музикално между ню-уейв и пауър пънк. През 1990 г. се завръща в Гърция. След краткотрайни опити да възстанови старата си група, той окончателно захвърля старото звучене. Проектът „Сигматропик” започва като самостоятелен проект на Боядзис през 1997 г., но доста бързо се превръща в една от най-успешните лайв-банди на гръцката инди сцена.

С две думи, ако не сте почитател на ориенталските ритми, трябва на всяка цена да опитате една доза „Сигматропик”. Просто кликнете тук:

http://www.sigmatropic.gr

http://www.myspace.com/stropic

http://www.tonguemaster.co.uk/audio%20clips/sigma16haiku_mp3player.html