Ангел Кабакчиев

Изписаните страници и казните думи за Александър III Македонски, по-известен като Александър Велики, не могат да бъдат изброени. Делото на този невероятен политически и военен стратег е умопомрачително дръзко, дори и от гледната точка на съвременното “глобално село”. Виждането на младия македонски владетел за една “световна” империя не е изгубило и искрица от своя блясък. Полгеднато през призмата на съвременната експанзионистична и агресивна политика, то остава крайъгълен камък в историята на военното и политическото “изкуство”.

Роден през 356 г. пр. Хр., Александър става цар на Македония през 336 г. пр. Хр. Факт е, че три са основните фигури изиграли решаваща роля за формирането на едва 20-годишния цар като човек и владетел. Това са баща му – Филип II Македонски, майка му – Олимпиада и не на последно място учителят му – Аристотел. Повествованията на много от античните автори показват, че Александър има дарбата да всява респект у хората още от най-ранна възраст.

Античните извори, посветени изключително на живота и делото на македонския цар и достигнали до нас са пет: “Походите на Александър” на гръцкия автор Ариан, “Историята на Александър Велики” на Квинт Курций Руф, “Животът на Александър” (част от “Успоредни животописи”) и “За съдбата или добродетелта на Александър Велики” (част от “Моралиа”) на Плутарх, “Историческа библиотека” на Диодор Сицилийски и “Епитоме(извлечение) от историята на Филип на Помпей Трог” от Юстин. Всички тези произведения са датирани между I в. пр Хр. и III в. сл. Хр., т.е. нито едно от произведенията на негови съвременници не е оцеляло до наши дни. Такива естествено са съществували и можем да намерим информация за тях в много от по-късните автори, но засега поне не разполагаме с нито едно.

На осемнадесетгодишна възраст Александър взима участие в битката при Херонея. Тогава Филип му поверява командването на лявото крило на македонската армия. Резултатът от победата над обединените атинско-тивански сили е, че Македонското царство осигурява своята хегемония в Гърция. Две години по-късно Филип II е убит от своя соматофилакс (личен телохранител на царя с особено висок ранг) Павзаний по време на сватбата на дъщеря си Клеопатра и царя на Епир. Множество са вероятните подбудители на това деяние като изследователите разглеждат като най-заинтересовани Олимпиада, персийският цар Дарий III и дори, самия Александър.

След смъртта на Филип, армията провъзгласява двадесетгодишния младеж за цар на Македония. В тази ситуация, подчинените гръцки полиси виждат възможност да отхвърлят македонската зависимост, но младият цар успява бързо да се справи с тях и е избран за Хегемон на бъдещия поход срещу Персия. След това той организира походи срещу илирийците и траките. Тогава гръцките градове правят нов опит да се освободят от влиянието на Александър и този път обаче той реагира адекватно и бунтът е потушен.

Най-дейна съпротива оказва Тива, в резултат, на което градът е изравнен със земята и населението е  подложено на поголовна сеч. Оцелелите от кървавата баня са продадени в робство като са помилвани само жреците, които са ръководели про-македонската партия. Единствената сграда, която Александър оставя цяла е къщата на поета Пиндар.

След като успява да осигури своя тил, младият цар се отправя на изток към Персийското царство, в което вижда прък съперник за плановете му за световно господство. Преминаването на Хелеспонт (Дарданелите), когато Ахеменидския флот го оставя да премине, е една от основните стратегически грешки на персите. Първият от трите му големи сблъсъка с тях е битката при река Граник (близо до Троя) през 334 г. пр. Хр. В нея той се изправя срещу воиските на персийските сатрапи (управители на провинции) на Мала Азия, подкрепени от значителен брой гръцки наемници. Александър разбива персите и по този начин присъединява малоазийското крайбрежие към бързо разрастващата се македонска “империя”.

Дарий III продължава да оставя борбата с нашественика на своите сатрапи от западните провинции на Ахеменидската империя. Едва в битката при Иса, Дарий се изправя срещу македонския владетел. Разгормът на персите в тази битка представлява началото на края на Персийската “империя”. Това се случило през есента на 333 г. пр. Хр. Ахеменидският цар успява да избяга, но Александър пленява целия му лагер, включително майка му, жена му и двете му дъщери. След битката финикийските градове признават власта на македонския цар, като единствено град Тир оказва съпротива.

Александър успява да прекърши града след осеммесечна обсада и се отправя към Нубия (съвр. южен Египет и северен Судан), богатото на минерални находища царство. След като среща сериозен отпор от страна на нубийската царица, в 332 г. пр. Хр. той се отправя към Египет, където е посрещнат с почести от персийския сатрап и безкръвно присъединява нови територии към своята “империя”. Тъй като в този акт местното население вижда “освобождение от робството на персите”, то приема много благосклонно новия владетел. В последствие, дори е признат за син на Амон, върховният египетски бог на слънцето, от оракула в Сива.

В 331 г. пр. Хр., Александър обръща отново поглед на изток и през есента близо до селцето Гавгамела се среща за трети и последен път с войските на Дарий III. В тази битка Ахеменидското царство губи основните си военни сили, царят отново успява да избяга. Следва тържествено посрещане на Александър във Вавилон, и походи срещу Суза и Персеполис, столицата на Персийското царство. Междувременно Дарий е пленен и убит от своя бактрийски сатрап Бес. Този факт дава повод на Александър да се обяви за наследник и отмъстител на персийския цар и да продължи завоевателния си устрем на изток.