Външните министри на България, Румъния, Гърция, Албания и Сърбия и министър-председателят на Република Сръбска в Босна и Херцеговина разнищиха балканската политика на кръгла маса за бъдещето на Югоизточна Европа, организирана от списание „Economist”. Основната констатация е, че балканските страни дълбоко се различават по отношение на политиката си спрямо Косово и това е следствие и на дълбокото разделение по отношение на Косово, което съществува в Европейския съюз.

Сърбия никога няма да признае независимостта на Косово и се подготвя да внесе юридическия казус за южната си провинция в различни международни институции, включително в Международния съд в Хага и в общото събрание на ООН, съобщи сръбският външен министър Вук Йеремич. Той обеща, че Сърбия никога няма да позволи Косово да стане членн на ООН. „Това означава, че провинцията ни никога няма да е част от международната общност и никога няма да е привлекателна за чуждестранните инвеститори, а народът й ще тъне в мизерия”, закани се той. С оглед на предстоящите избори Вук Йеремич подчерта, че страната му иска и сега е моментът да бъде подписано споразумение за стабилизиране между Белград и Европейския съюз. Все пак той се съгласи, че резултатът от предстоящите избори ще е много близък и със сигурност ще поляризира изключително сръбския народ.

Българският първи дипломат Ивайло Калфин предрече, че споразумението между Белград и Брюксел може да е факт до края на месеца и в същото време заяви, че независимостта на Косово не е проблем само между Прищина и Белград и че никой няма да е доволен, ако отново се допусне насилие там. Калфин очерта три риска пред Балканите като цяло: възвръщането на концепцията за етнически чистата държава, която принадлежи на 19, а не на 21 век, загубата на мотивация на балканските страни за европейска и евро-атлантическа интеграция и загубата на интерес от страна на междунартодната общност към проблемите на Балканите.

От своя страна албанският външен министър Лулзим Баша припомни, че страните, които произвеждат 70 на сто от световния брутен вътрешен продукт вече са признали независимостта на най-младата балканска държава. Той определи независимостта на Косово като най-важното събитие за Югоизточна Европа, което е подкрепено от генералния секретар на ООН, от генералния секретар на НАТО и от отговорния за външната политика на Европейския съюз.

Румънският му колега Адриан Чиориану призна, че 10-годишният status-quo в Косово не може да бъде продължен, но едностранното обявяване на независимост също не е решение. Той подчерта все пак, че в Европейския съюз има консенсус по два въпроса свързани с Косово – първият е, че силите на ЕС трябва да останат в Косово и вторият е да се даде право на всяка страна сама да реши дали да признае независимостта на бившата сръбска провинция или не.

Гръцката първа дипломатка Дора Бакояни каза, че страната й предпочита да има единна европейска политика по отношение на Косово и докато това не стане, Атина няма да признае независимостта на Косово. Според нея решение на косовския въпрос ще има тогава, когато Сърбия бъде приета за член на ЕС.