Мария Спасова

            Ако имаше състезание за най-скучен международен форум, то петъчната среща в Атина на президентите от Югоизточна Европа, посветена на морските, речните и езерните културни коридори безспорно щеше да заеме първо място. Седем президенти от региона, двама министри и един заместник-министър се събраха, за да хапнат, пийнат и неясно за какво още. Целта на срещата така и остана скрита за журналистите, а оттук и за избирателите на тези президенти, министри и зам. министри, а абсурдното й заглавие придаде формата на гротеска на помпозното начинание.

            Честно да си кажа 7 години работя като журналист в Атина, но не ми се беше случвало да отразявам по-безсмислено събитие. Първият човек, когото видях влизайки в пресцентъра беше колегата ми от ДПА Такис Цафос, един от най-уважаваните чуждестранни кореспонденти в Гърция, който ми каза: „Мария, току що чух твоят президент да каже колко хубаво е, че народите от Югоизточна Европа имат култура и че още по-хубаво е, че имат и вода, която да свързва тази култура. Мисля, че след това откровение, просто няма какво повече да науча тук”.

            След това срещнах колегата ми от Анадолската осведомителна агенция, също утвърден журналист, който си скубеше косата и се чудеше какво точно да предаде от форума за културата и водата, докато в крайна сметка реши да се откаже от срещата. Лесно им е на тези кореспонденти. Германия не е в Югоизточна Европа, а Турция беше изпратила само един държавен министър (най-добре беше постъпила Румъния, която беше изпратила зам. министър, а и той откровено скучаеше). Българските журналисти, обаче трябваше да отразяваме посещение на президент, който точно преди да пристигне в Гърция се беше озъбил (чрез медиите) на премиера. А конфликт между премиер и президент си е новина от където и да го погледнеш и в която и да е географска точка.

            Така че българските журналисти бяхме обречени да проследим докрай безумството на 7-те президенти от региона в очакване да имаме възможност да говорим с нашия президент. Който пътьом ни поздрави отвисоко и ни съобщи две новини. Първата бе, че е предложил създаването на Регионална лятна младежка академия за опазване на културно-историческото наследство. Чудесно, само че в сравнение с вътрешнополитическите оценки на същия този президент от предишния ден, тази новина има минимално обществено значение. Втората бе, че е получил подкрепата на останалите за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. Тази новина вече е интересна. Защото аз лично не си спомням някога Ирина Бокова да е заставала зад някаква национална кауза и не виждам защо сега нацията трябва да застане зад личната кауза на Ирина Бокова. Не че не искам българка да стане генерален секретар на ЮНЕСКО. Искам. Но също така искам и да се гордея с тази българка.

            Иначе ще стане както с президента и форума за културата и водата. Разбира се, че той можеше да попита колегата си Каролос Папуляс защо не разреши на македонския си колега Бранко Цървенковски да кацне със самолета си за срещата в Атина и как Охридското езеро, например, може да е мост за уреждането на спора за името на Македония . Разбира се, че можеше да попита колегата си Борис Тадич, а и останалите си колеги от региона как културата и водата ще ни помогнат да решим статута на Косово. И тогава всички български журналисти щяхме да се гордеем с нашия президент.

            Но това не стана. Между Гърция и Македония има конфликт и за него трябва да се търси решение на всички форуми, включително и на този за културата и водата. Статутът на Косово е спорен и той също трябва да се обсъжда при всяка възможност. Турция е пред прага на европейска изолация и страните от Югоизточна Европа трябваше да кажат в петък : „Турция е една от нас и мястото й е в Европейския съюз!” Да, в Югоизточна Европа има и интересни неща за говорене, но те изискват политическа далновидност и кураж, които явно липсваха в петък в атинския дворец Запио.