- Това ми е целта. Децата възприемат нещата много бързо, много чисто и много точно, но го възприемат до едно определено ниво – до  нивото на знанията си и до нивото на чувствителността си. Оттам нататък, аз давам възможност и на по-развитите деца да получат нещо повече от една и съща илюстрация. Не е необходимо просто да видят какво прави героят в тази картинка, а има неща, които са много по-свързани с изящно изкуство, много човешки, интимни, свързани с психологията. Това по-чувствителните деца могат да го разберат на по-ранна възраст. Доколкото знам влагам и доста еротизъм, специално за митологията става въпрос, там има доста напреднали илюстрации в тази насока.

- И самата митология е пълна с еротизъм и не е необходимо да се налага самоцензура.

- Може би Гърция заради това е люлка на цивилизацията – заради свободата и човешката страна във всичко – боговете са си били грешни и са си правели глупости по цял ден. Занимавали са се с войни, раздори, кавги. Но цивилизацията ни е стигнала до едно ниво, когато отново налагаме табута и си мислим, че сме свободни. Изобщо не смятам, че сме свободни, а че има прекалено много табута за 21-ви век. Та това, което влагам в детските илюстрации искам да бъде интересно и за някой по-голям, който би хвърлил едно око какво чете детето му... и да се позабавлява и той.

- С жена ти сте се запознали в Академията в София, работили сте заедно по някои книжки, но защо в някакъв момент решихте да дойдете в Гърция и да продължите тук?

- Да, с Ада се запознахме в София, бяхме състуденти, движехме се в една голяма компания. След като завършихме тя дойде в Гърция и проблемите бяха по-скоро свързани с мафията и с малко странните взаимоотношения между хората през 1996-7 година. Беше си малко страшничко за нея. Не се живееше нормално. И за това избрахме Гърция. За мен в България беше добре, защото си бях създал име на нашия пазар и общо взето имах доста работа. В Гърция трябваше да започна отначало, но в крайна сметка, докарахме я донякъде...

- Това исках да те питам – тук повече възможности и пространство ли имат хората на изкуството, за да се развият, отколкото в България?

- Аз по принцип се опитвам да избягвам сравненията между двете държави. Не, нямат повече свободи тук хората на изкуството. Смятам, че в България поради много причини и поради манталитета на народа..., освен актьорите, а напоследък и някои фолк-певици, но преди богатите артисти бяха художниците. Обръщаше се внимание на изящното изкуство, докато в Гърция това не е така. Тук се занимават като с хоби, но не е точно това. Има голямо принизяване някак си на нещата. Човек би рисувал, за да покрие собствените си нужди, но не за да живее от това нещо. Сериозните хора, които се занимават с колекциониране и сериозните галерии са много малко, много трудно се влиза и по принцип се създават връзки с поколенията. Не знам как е напоследък в България, може и да ми е останала някаква романтична картина отпреди и затова се опитвам да не сравнявам. Все пак и сега на откриването на изложбата дойдоха доста хора, които се интересуват и им харесва.

- Коя мислиш, че е най-смелата ти постъпка до момента?

- Може би по-простичките неща са много по-важни, да имаш две-три неща и да ги следваш, съвсем простичко, без да е нещо нито геройско, нито голямо.