Галерия

1

Гръцката данъчна администрация е прекалено амбициозна ако мисли, че за три месеца ще се справи с разнищването на сделки с обеми от почти 3 милиарда евро. Този закон просто ще предизвика забавяния. За нас, като хора, които се намираме в търговията и познаваме финансовите практики и данъчната администрация, включително и на България, това се прави вероятно с тайната надежда да се съберат средства под формата на кредит за затруднения финансов баланс на Гърция. Но това не е начинът, защото такива концентрации на средства, които иначе биха работили за икономиката и в България, и най-вече в Гърция ще попречи на фирмите да се развиват. По този начин кризата ще се задълбочи, а спиралата няма да се развие в обратната посока на увеличение на оборотите, а с това и на постъпленията.

Вие, като Българска търговско – промишлена палата установили ли сте контакт с гръцкото правителство или с посолството на Гърция в София, за да изразите позицията си относно данъка?

Наш колективен орган издаде решение, по силата на което днес ще информираме не само гръцкото посолство, но и другите европейски посолства и европейските институции. Беше ни нужно малко повече време, за да направим анализ на самия закон след излизането му, да направим някакви разчети и сравнителен преглед, за да установим това, което вече споменах: Че това е нетрадиционен начин за събиране на средства от фирми, участващи в търговията между две страни.

Между впрочем, законът засяга също Кипър и Ирландия и в този смисъл ще се натрупат негативните ефекти за Гърция. Тоест големият губещ ще е самата тя.

Замислят ли се в България някакви ответни мерки?

Честно казано има много такива гласове, но БТПП не е от институциите, които биха желали да се влошават отношенията по някакъв начин, защото ако ние предприемем ответни мерки не се знае колко премерени ще бъдат те и дали няма да бъдат с по-голяма амплитуда от тези на Гърция. Това би предизвикало нови ответни мерки от страна на Гърция.

Аз не разглеждам изобщо този сценарий, защото той е недопустим за Европейския съюз, но ако се тръгне по тази линия много скоро можем да се окажем от страни с търговия от близо 3 милиарда евро в страни, които не познават икономиката си. Не е това целта. В Европейския съюз трябва да предприемаме действия, които да освобождават пазара, да запазят равното третиране на фирмите, независимо от коя страна на ЕС идва стоката или услугата и да отворим икономиките на страните си за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Как повлия икономическата криза в Гърция на българо – гръцките бизнес отношения? Има ли спад в някои сектори?

Не можем да приемем, че кризата може да окаже въздействие толкова бързо. Не говорим и за това, че налагането на данъка е някаква консенсусна политика на Гърция, за да може да се отрази въобще на българо – гръцките отношения. Ние разглеждаме Гърция като един от най-важните инвеститори в България и такива временни неща не биха могли и не би трябвало принципно да се отразяват на нашите отношения в стратегически план. Точно на обратно – ние трябва да вземем мерки и мисля, че вече има такива, както от страна на Съюза на търговско – индустриалните камари, и от Съюза на предприемачите в Гърция, които оценяват негативно тази стъпка.

Разбира се, ние сме длъжни и ще трябва да информираме и международните организации – Международната търговска камара, Асоциацията на европейските търговско – промишлени палати. Това не е във вреда на нашите гръцки партньори, защото както вече споменах те също смятат, че това действие не е в посока на развитие на икономическите отношения.

Понеже в БТПП пазим добри записи на историята можем да върнем лентата назад и да видим, че кризата и проблемите с платежния баланс не се случват за пръв път в Гърция. При нас има информация, че това се е случвало още през 1896 – 97. Тоест сегашната ситуация не е изолиран случай.

Надявам, че тя ще излезе от настоящото икономическо състояние, защото гръцката икономика е с много инвестиции зад граница и не е икономика, която може да се предаде лесно. Затова гледам оптимистично на нещата, че тези временни отклонения от добрата практика ще бъдат преодолени и Гърция отново ще стане отново редовен платец и добра дестинация за чуждестранни инвестиции.

В кои области смятате, че има потенциал да се  развият още повече бизнес отношенията между България и Гърция?

Линиите са две. Има области, в които се припокриваме като производство. Това са повечето земеделски продукти, но не всички. Конкурирайки се от близо двете икономики стават по-силни, а съответните производители по-конкурентноспособни. Иначе имаме голяма полза от това, че продукти като цитрусови и други култури, които в България няма начин да се отглеждат, а Гърция ги доставя качествено и на добри цени и естествено е желан партньор.

Има и индустриални продукти. Ние сме конкурентноспособни и във фармацията. Напоследък се развива и индустрията за автомобилните части, преработката на продукти, като нямаме особени разлики  в начина на преработка на земеделските продукти. Това е едно допълване и добро съжителство, както и възможност за гражданите на двете страни да имат един по-широк спектър за избор, когато искат да удовлетворяват своите потребности.