Галерия

1

Известно е, че напоследък сред албанските общности се прокарва идеята за създаването на така наречената „Велика Албания”. Те не я наричат така, защото това име провокира. Не я наричат дори „естествена Албания”, както ѝ казваха допреди няколко години. Сега говорят за „национално обединение”. Това, както заяви албанският премиер Еди Рама означава, обединение на Албания с Косово и защо не на по-късен етап – обединение на албанците от Прешево и Буяновац в Сърбия с Косово и на албанците от Тетово и останалите региони в БЮРМ с Албания и Косово.

Какво ще означава обединението на албанските общности за останалите страни от региона?

Няма никакво съмнение, че никоя от околните страни няма да толерира това, защото то ще предизвика промяна на държавните граници от времето на Балканските войни. Смятам, че намесата на българския премиер Бойко Борисов не е никак случайна. Тя ми направи голямо впечатление и бих могъл да я интерпретирам по следния начин: Въпросът не е толкова в това, че 90-те хиляди души с българско самосъзнание и притежатели на български паспорти може да се окажат в опасност. Така или иначе не смятам, че тези хора биха били заплашени. Това обаче е един много добър предлог за България да се намеси във вероятни преломни събития  и да може да стъпи в БЮРМ. Чета, че София вече транспортира войски и провежда учения на границата с БЮРМ. С това в никакъв случай не бих искал да кажа, че България е фактор на нестабилност. Но в момент, когато картата на Балканите е на път да се преначертае всички страни се готвят за тази вероятност.

Не е случайно, че Сърбия увеличава военните си части в Прешево и Буяновац. От Атина също имаше устна реакция. Никоя държава не може да бъде безразлична пред вероятността от подобно развитие на нещата, защото то ще предизвика ефекта на доминото. Сърбите в Босна вече обявиха открито, че целят да се обединят със Сърбия и се питам: От момента, в който Еди Рама обяви национално обединение на Албания с Косово, доколко сърбите от северно Косово ще приемат това. Ясно е, че те също ще се обърнат към Белград.

Притежателите на български паспорти и хората, за които се твърди, че имат българско самосъзнание от регионите по между България и БЮРМ също ще могат да искат да се присъединят към България. Както и гърците в южна Албания могат да поискат да се обединят с Гърция, каквото е и историческото им искане.

В една такава ситуация нещата неминуемо биха довели до преразпределение на тестето на Балканите, а това не се е случвало никога без кръвопролитие.

Премиерът на БЮРМ Никола Груевски носи огромна част от отговорността за създаването на тази ситуация. Възможно е да се превърне в детонатор, защото с националистическата си истерия той предизвика сплотяване сред албанските общности на твърдо националистическа основа.

Съществуват и други фактори като например Русия, която се опитва да си възвърне позициите в региона най-вече чрез Сърбия. Опитът на Москва цели да спечели от недоволството и разочарованието на славянското население за закъснението на приемането на БЮРМ в Европейския съюз, както и от някои други действия на Запада. В Скопие даже наричат премиера Груевски „путинчо”, защото системата, която го подкрепя в управлението му е копие от гледна точка на авторитаризма и корупцията с тази в Русия.

Появиха се и сценарии, според които събитията са били провокирани от САЩ с цел да бъде подпомогнато изграждането и преминаването на газопровода Turkish Stream през БЮРМ. Това за мен са смешни неща, защото хората, които следят събитията в региона знаят, че събитията около Никола Груевски не започнаха преди няколко месеца като дискусията около газопровода. Мобилността около него започна отпреди поне 3-4 години.

В заключение бих искал да подчертая, че оставам твърдо зад мнението си, че един от новите фактори, които заплашват стабилността на Балканите е операцията за радикализирането на исляма. Държави от Арабския полуостров финансират операции в Албания, Косово, БЮРМ и Босна за разпространението на крайния ислям.

От друга страна в джамиите тече и конфликт с така наречения „ислям на Ердоган”, тоест за ислямския модел, който пропагандира Турция.

Всички тези детайли са съставни части на една смес, която много бързо може да стане взривоопасна и ако не се предприемат мерки опасенията ми са, че много скоро на Балканите ще има отново тежки сътресения.

Какво можем да очакваме да се случи в БЮРМ през следващите дни?

Не зная дали ще се изпълни предсказанието на Божидар Димитров, че до 10 дни правителството на Никола Груевски ще падне. Това, което знам е, че Груевски се намира в изключително тежка позиция. Той е напълно изолиран от международната общност, във вътрешността на страната е изправен пред конфликта между общностите,  натоварен е с греховете на управлението си – корупция, манипулиране на правосъдието, заглушаването на медиите, авторитарния начин на управление и вече е напълно наясно, че ако продължи да управлява така страната му никога няма да прекрачи прага на Европейския съюз и НАТО. Една голяма част от славомакедонското обществено мнение също осъзнава това и дори вече се наблюдава началото на разрив сред македонците в страната. Личното ми мнение, че обратното броене за Никола Груевски вече е започнало. Не смятам, че той ще успее да се задържи на поста си за дълго.

Какво ще се случи след това е въпрос на друга дискусия. Във всички случаи що се отнася до отношенията между различните общности в БЮРМ той плаща цената за своя невероятен национализъм, своята арогантност и чрез желанието си да изкове национален идентитет сред македонците да постави срещу себе си цялата албанска общност.