Галерия

1

Всяка политика се оценява въз основа на нейните резултати. Двете числа ни показват, че правителството на СИРИЗА не само не можа да се справи с този сложен проблем, но и го влоши с цел да го използва като средство за натиск срещу европейските ни партньори. Тази политика на изнудване, тоест да приемаме всички бежанци, да ги каним да дойдат в Гърция и да ги изпращаме на Запад очевидно предизвика реакцията от страна на европейските партньори. В резултат на това сега е видима вероятността стотици хиляди бежанци да бъдат блокирани за неизвестен период от време в Гърция. Тоест към наличната хуманитарна трагедия се добавя една безотговорна политика, която бе синтезирана в изявлението на бившия заместник-министър за миграцията Тасия Христодулопулу, че бежанците се препичат на слънце на площад Омония и след това изчезват. Тази безотговорна политика на СИРИЗА е и причината за десетките жертви в Егейско море. Това е нещо, за което историята ще се произнесе много строго.

Към момента, в желанието си да прекъсне бежанската вълна, без да може да се съгласува с гръцката страна, Европа мести своите граници към Бившата югославска република Македония и България. В резултат на това Гърция де факто се намира с единия крак извън Шенгенското пространство. Не бих се изненадал, ако се озовем извън него и официално, а това според мен ще означава, ще вече ще се намираме на ръба на излизането от Еврозоната (Grexit).

Правителството се определя като изключително непоследователно в икономическата си политика. От подкрепата към движението „Не плащам”, докато се намираше в опозиция, премина към свръхоблагане с данъци. Това ли е политиката, която би следвало да се очаква от едно ляво, както само се представя, правителство?

Мисля, че е смешно да говорим за ляво правителство, когато става дума за една националпопулистка формация с червено-кафяво лице. Казвам това, защото Независимите гърци и СИРИЗА си приличат все повече.

Очевидно е, че това правителство не е в състояние да управлява, защото каквато мярка и да предприеме, веднага изплуват спомените за предизборните му обещания. А те бяха в посока на точно обратното. В резултат на това правителството се основава на една смесица от непоследователност и лъжи, която обаче не може да произведе политика.

Настоящото правителство стреля в краката си всеки ден. Точно поради тази причина аз бих рискувал с прогноза, че неговото рухване е въпрос на няколко седмици. Разбира се, проблемът ще бъде какво ще последва от този момент нататък.

При тези обстоятелства няма никакъв смисъл да се дават оценки за икономическата политика на правителството, защото такава не съществува. Логиката му гласи:  За да не намаля пенсиите осъществявам данъчна офанзива на икономически активното население. Това води до безизходица, защото е породено от базисната грешка, че когато икономиката на дадена държава се срива, не е възможно размерът на пенсиите да остане непроменен.

Напоследък зачестиха протестите от страна на различни социални групи. Справедливи ли са обаче исканията им?

Нямам мнение дали исканията на фермерите са справедливи или не, защото това предполага специализирани познания на земеделската политика, каквито аз нямам.

Това, което знам със сигурност обаче е, че логиката на налагането на собствената воля и насилието, която СИРИЗА култивира в миналото и сега понася, не може да бъде толерирана в една правова държава. Дори и правото да е напълно на тяхна страна, избраният от фермерите начин да го отстоят – чрез блокирането на пътищата и сцените на разруха пред министерствата – ги лишава от него.

За съжаление сме пред следното странно и натъжаващо явление: Докато политическото насилие, което систематично изследвам, доскоро беше привилегия на политическите крайности (крайната десница и крайната левица), то през последните дни се социализира. Начело с фермерите, широки социални слоеве смятат за свое законно право да нахлуват в офисите на СИРИЗА, да застрояват с тухли техните врати, да палят знамената и плакатите на партията. Аз съм категорично и безусловно против тези практики.

Онези, които не им се противопоставят и предъвкват различни недомлъвки са самите потърпевши представители на СИРИЗА. Например, когато преди няколко дни имаше нападение с бомби „Молотов” срещу дома на държавния министър Алекос Фламбурарис, в съобщението на СИРИЗА се посочваше: „Осъждаме нападението и продължаваме борбата си срещу порочните връзки и интересите”. Порочните връзки и анонимните интереси ли запратиха бомбите? Нападателите бяха крайнолеви щурмови групи, които СИРИЗА се колебае дали да осъди дори и днес, когато е жертва на тяхното насилие.

Какви са впечатленията Ви от първия месец на Кириакос Мицотакис начело на Нова демокрация? Поставя ли то нова страница в развитието на дясноцентристкото пространство? Оправдани ли са надеждите на широки кръгове на гръцкото общество в негово лице?

Кириакос Мицотакис бе избран за лидер съвсем неочаквано. Никой не вярваше, че той е разполагал със сериозни шансове да бъде избран. Започна кампанията си като аутсайдер най-вече заради реформаторската си реторика, която не беше особено привична за поддръжниците и привържениците на Нова демокрация.

Неочаквано, тази негова идентичност породи надежди в едно много по-широко пространство. В резултат на това граждани, които идеологически не принадлежат на Нова демокрация гласуваха за него и в крайна сметка го излъчиха за лидер. Това е единственото положително събитие, което се случи в страната ни през последните месеци. И това, защото то поражда надежди за съществуването на едно сериозно алтернативно решение спрямо националпопулизма на СИРИЗА.

Как преценявате ситуацията в лявоцентристкото пространство?