Суджучета по смирненски
При рибите това разнообразие и традициите са много по-откроени, тъй като повечето бежанци, приютили се в Солун, са от крайбрежни райони и са пренесли ястия и вкусове от своите родни места в Черноморския Понт, Мала Азия и Тракия. Прочути са пържените миди и мидите в саханче, сарделата на скара, скаридите със салца, сепията задушена във вино, октоподът на жарава, пълнените калмари и другите морски дарове. С произход от Византия е известен и един вид супа – „какавия”, която продължават да приготвят в Гърция от различни видове риба, с подправки и ароматни треви, като нард, кориандър, копър, лук, праз и чесън. Наименованието си тя дължи на съда, в който била приготвяна – „какавион” (κακάβιον) или цука (τσούκα).
Риба пържена на тиган и жарена на скара (византийска стенопис)
Миди в саханче Миди с ориз
Морски дарове Панирани миди
Рибена супа „какавия”
Значителна роля в традиционните хранителни навици на солунчани заемала и шкембе чорбата, стародавна традиция, идваща от византийски Константинопол, както и една супа позната като „магириас”, която не е нищо друго, освен днешната „магирица”.
Шкембе чорба с и без червен пипер
Чорба „магирица”
Сладкарските работилници приготовлявали рядко вкусни и превъзходни сиропирани сладкиши и други ориенталски сладости, като екмек кадаиф, казан-диби, малеби, тулумби с каймак, ашуре, дондурма, шекер паре, таук гьоксу, халви и плочки от сусамено семе и мед. Прочути са и солунските козунаци, както и сладкишите наречени „триъгълници” - „тригона” (пълнени с крем кори), с които се слави солунският квартал „Панорама”.
Сиропирани сладкиши
Екмек Казан-диби
Малеби
Тулумбички
Сутляш (мляко с ориз), познат от византийско време като „мляко с ориз и захар”
Таук гьоксу
Плочки със сусам и мед
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
