Галерия

1

Интересен е въпросът защо има реакции от страна на Брюксел? Истината е, че ако не е налице съобразяване с европейското право в областта на енергетиката, тогава собствените газопроводи се превръщат в инструмент за монополната или олигополната зависимост на клиента от доставчика: изграждането на газопроводи е придружено от дългосрочни договори, които обикновено включват непосилни условия за клиента, както в близкото минало, когато Гърция купуваше природен газ доста по-скъпо отколкото страни, в които има конкуренция и свободен пазар. На другия полюс именно с изграждането на собствени газопроводи на Gazprom руската страна преодолява усилията, полагани от европейските страни в последните години за  диференциране на източниците за доставка на енергия. Специалистите забелязват, че докато съществуваше като проект газопроводът „Набуко“ (който щеше да свързва Каспийско море и Централна Европа преминавайки през България и Балканите) бе поддържан жив и газопроводът „Южен поток“ с подобно трасе. Когато „Набуко“ бе прекратен, и бе избран в крайна сметка TAP, преминаващ през гръцка територия, Русия избра газопровода „Турски поток“ също с подобно трасе. За някои това не е изобщо случайно, тъй като двата проекта се смятат за пряко конкуриращи се. Руската страна, както и гръцкото правителство, са заявили публично, че не са съгласни с този подход. Брюксел, но и Вашингтон (който следи отблизо развитието на събитията в областта на енергетиката в района на Евразия, стимулирайки политиката за енергийна сигурност и диференциране на енергийните доставчици) имат съвършено различна позиция. Затова и Европейската комисия, но Държавният департамент на САЩ, са изразили ясно позицията си срещу всички замесени страни, сред които Турция и Гърция. Подчертава се обаче, че ако има различен подход и съобразяване с европейското право по отношение на енергетиката и конкуренцията, тогава става въпрос за съвсем различен случай и параметрите на уравнението се променят.

Германският „Северен поток“

Във всеки случай вчера гръцкият премиер подчерта в свое изявление, че Гърция ще уважи европейското законодателство и договорите, които обаче «не може да разрешават на едни страни да имат споразумения в областта на енергетиката, а на други не». Това изявление е явна критика към руския газопровод, в който участва Gazprom и други европейски компании, и чийто край се намира на германска територия – „Северен поток“. Действително този газопровод е разрешен от Европейския съюз и му е дадено изключителен лиценз за пренос на руски газ.

С тази разлика обаче, че след периода, в който е построен „Северен поток“ и му е издаден лиценз, е гласуван и влязъл в сила (при това с гласа и на Гърция), прословутият Трети енергиен пакет, т.е. валидният днес енергиен договор на Европейския съюз, който вече не разрешава изграждането на подобни проекти, с изключителен достъп само на един производител-доставчик.

Какво представлява проектът „Турски поток“

Един от основните пътища за износ на руския газ към Европа и Балканите минава през украинската газопреносна мрежа. Вследствие на непрекъснатите кризи, възникващи между Москва и Киев обаче Русия реши преди десетина години да заобиколи Украйна с два газопровода – „Северен поток“, стигащ от Северно море до Германия, и „Южен поток“, който пресичайки Черно море щеше да стига до България, а от там пресичайки редица страни от югоизточна Европа щеше да стига до централна Европа. Плановете обаче се промениха след отказа на Брюксел да издаде лиценз за „Южен поток“, но и след развитието на събитията около газопровода TAP, който ще бъде първият газопровод, пренасящ количества от 10 млрд. куб. м. не руски газ до Балканите (Гърция, България, Албания, вероятно и други страни като Черна гора и Хърватия). Така бе решено да се използва изградената инфраструктура, но и купените вече тръби за „Южен поток“ в Черно море, като се премести крайната точка на газпровода в източна Тракия. От там газопроводът ще продължава и ще пренася природния газ до гръцко-турската граница. Гръцката част ще пресича Македония, доставяйки газ до Скопие, а от там в Сърбия, Унгария и крайната цел – Австрия и разпределителния възел Baumbarden. „Турски поток“ ще има капацитет 47 млрд. куб. м., т.е. ще бъде почти пет пъти по-голям от този на газопровода TAP. Предварително условие за изграждането на „Турски поток“ е да се намерят купувачи и, естествено, да бъде одобрен от съответните власти в Гърция и Европа.