Галерия

1

Катастрофата на Airbus 320, който миналия вторник се разби в южните френски Алпи със 150 души на борда отново постави в центъра на общественото внимание в цял свят проблемите около безопасността на гражданската авиация. Причините за произшествието все още се разследват, но прокуророрът на Марсилия Брис Робен вече повдигна обвинения срещу втория пилот Андреас Лубиц за умишлено разбиване на самолета. GRReporter се обърна за коментар към българския пилот Янко Стоименов, който има дългогодишен опит като главен пилот на различни чуждестранни авиокомпании, а в момента работи в Швейцария. С Янко Стоименов разговаря Мария Спасова.

Как е възможно една толкова авторитетна авиокомпания като Луфтханза да допусне този огромен кадрови пропуск - да позволи на човек със сериозно психическо заболяване да има правото да пилотира самолет в системата й?

Аз веднага се противопоставям на този въпрос, тъй като не се знае дали изобщо има заболяване. До момента не е ясно дали този човек е бил болен. Освен това не авиокомпанията е тази, която оценява здравословното състояние на пилотите. То се оценява от оторизирани медицински структури, които са независими от авиокомпанията и тя няма контрол върху здравословното състояние на пилотите. Медицинската регулация на пилотската професия е отделна от авиокомпанията и ако трябва да се говори за някаква отговорност, то тя е лично на пилотите и на медицинската система, която е извън авиокомпаниите. Т.е. по този въпрос не може да се търси отговорност от авиокомпанията.

Един пилот, който е изкарал това обучение, което е изкарал Андреас Лубиц и като познавам селекцията в Луфтханза по отношение на качествата на пилота и знанията му - технически познания и уменията да се управлява самолет, аз съм сигурен, че той е имал всички качества и умения да управлява самолет.

 Всички медии в момента говорят за психическото разстройство или заболяване на втория пилот на катастрофиралия самолет. Твърди се, че е прекъснал образованието си заради тежка форма на депресия, че има медицинско свидетелство за такова заболяване и дори, че си е скъсал болничния лист за деня на катастрофата.

По принцип, когато се случи самолетна катастрофа, разследването трябва да борави с факти. Това, което ме притеснява е, че няколко дни след катастрофата вече се правят заключения, които са толкова прибързани, че не носят полза за нищо. Нито за безопасността на гражданската авиация, нито за тези, които ползват нейните услуги. Ескалират фантазии, емоции за това какво се е случило, как се е случило и защо се е случило. Това, че някой си е прекъснал обучението за два или три месеца, може да се случи на всеки. Пилотите сме хора, като всички останали. В живота ни се случват неща като загуба на близък човек, не сме лишени от емоции. Така че трябва да се разсъждава рационално. Ние нито сме свръх хора, нито сме ампутирани от емоции и не боледуваме никога. Ако се погледне в кариерата на който и да е пилот, ще се види, че се налага да напусне временно работа, че има някакво заболяване, или нещо подобно. Това, което е сигурно е, че един пилот, който е изкарал това обучение, което е изкарал Андреас Лубиц и като познавам селекцията в Луфтханза по отношение на качествата на пилота и знанията му - технически познания и уменията да се управлява самолет, аз съм сигурен, че той е имал всички качества и умения да управлява самолет. Той очевидно е бил с германски лиценз и неговата медицинска годност да управлява самолет е била отсъдена от авиационни сетрифицирани лекари, които са в Германия, предполагам, че те са отсъдили правилно. Но както казвам и пилотите са хора. А дали изобщо това е причината за катастрофата?

Ако причината за катастрофата не е самоубийство на втория пилот, какво друго би могло да се случи, за да падне един самолет от тази височина, на която се е намирал и по начина, по който се е разбил в крайна сметка?