Галерия

1

От момента, в който кабинетът има необходимото мнозинство в парламента, въпреки че на практика е вероятно да го подкрепят едва 123 депутати от СИРИЗА и Независимите гърци, опозицията може да заяви: „Ние сме за приемането на мерките, но понеже премиерът не отстъпва за абсолютно нищо, няма да вземем участие в гласуването”. Това ще принуди кабинета да прокара мерките с мнозинство от 194 депутати. Така посланието на опозицията към Алексис Ципрас ще е: „Излез напред, осигури си подкрепата на останалите 98 – 100 депутати, от които се нуждаеш и гласувайте. Ние ще подкрепим прилагането на мерките, но няма да гласуваме в парламента”. По този начин нещата стават ясни. Докато в момента той просто се крие зад пръста си, като че ли Юнкер,  Шойбле и т.н. не знаят, че 229-те положителни вота миналата седмица не означават нищо, защото правителството няма никаква подкрепа. Във всеки един момент който от СИРИЗА поиска може да го свали. Ако не се постигне споразумение между проевропейците в СИРИЗА и проевропейската опозиция, няма да има никаква стабилност.

Как виждате ролята на Алексис Ципрас в политическите събития от тук нататък? Той продължава да е най-популярният гръцки политик и след сключването на споразумението.

Такава беше целта от самото начало. Всички усилия бяха насочени към установяването на перонизма в Гърция: излъчването на народен водач, след когото застават всички, без значение дали имат леви или десни разбирания. Просто се приемаш за „човек без риза на гърба си” („дескамидадос” в Аржентина) и заставаш зад Ципрас, а само един господ знае какво точно прави той.

Вече по всичко изглежда, че политическото решение за Гърция преминава през разчистването на сметките във вътрешността на СИРИЗА. Ако Ципрас направи това е вероятно да имаме решение, което ще дойде от проевропейската част на СИРИЗА с помощта на опозицията, независимо дали ще има избори или не. Но с това гласуване на мерки, в които СИРИЗА не вярва, с реториката на министрите срещу тях и с предложения от типа на „да вземем парите и да изчезнем” нещата вървят към пълна безизходица.

Лошото за Гърция е, че тук нямаме един политик като Уинстън Чърчил, който да поеме нещата в ръцете си. Алексис Ципрас прокарва профила на млад и некорумпиран политик, но от друга страна до момента не е направил абсолютно нищо. Дори и за прилагането на мерките, които се предполага, че правителството е предложило от самото начало. Гражданите не са усетили никакъв натиск от страна на правителството на СИРИЗА, докато същото това правителство подписва най-тежките мерки, които бихме могли да си представим. Точно тук се намира оксиморонът и не зная на какво се основава тази негова популярност. Но ако не направи това разчистване в СИРИЗА, независимо в коя посока, за да могат партньорите – кредитори, опозицията, а и гражданите да разберат какво точно се случва, ситуацията ще продължи да е безизходна.

Правителството очевидно се опитва да спечели време. Дори срокът за подаване на данъчните декларации бе изместен за края на август. Ако и тази седмица премине гладко и без сътресения, никой няма да разбере нищо до септември. И ако не се предприемат никакви други мерки освен покачването на ДДС, което може да се усети в цените на стоките, Ципрас ще се опита да яхне тази вълна на временна популярност, да свика избори, да ги спечели  и да утвърди своето господство. Но, повтарям, като Ципрас, не като СИРИЗА и не като лява политика. И това е много опасно, както посочих вече с примера на Хуан Перон. Защото в цялата схема участват хора като лидера на Независимите гърци, които организират народни веселия със знамена на Византия и националистически песни на Синтагма. Това поражда съмнения доколко си демократ или националсоциалист. Това е една лудост, която си мислехме, че сме отминали през последните 30 години и която заплашва геополитическата позиция и ролята на Гърция в региона. И всичко това да  се случва само за да може някой да спечели изборите и да е в добри отношения с почитателите на конспирации на Каменос и националистите.