Галерия

1

Тук искам да отворя една скоба, за да кажа колко опасно и странно е това и колко опасни са съюзите, които вероятно се сключват. Това е причината за моите опасения, които от доста време ме карат да твърдя, че започват да се забелязват признаци на мусолинизъм. Показателен за това е фактът, че Златна зора не се възползва изобщо от референдума, за да пропагандира позициите си. Те не използваха телевизионното време, което им се полага по закон, за да ги изложат, нито изпратиха свои представители в изборните секции. Практически се скриха, но в същото време направиха това, което искаха. Ден след референдума се проведе среща на политическите лидери, на която техният лидер не беше поканен, но Златна зора не реагира по никакъв начин. През цялото това време, в което политиката се движеше в добра за тях насока те не казаха нищо и се скриха, за да не уплашат хората. Кои хора? Онези, които въпреки че подкрепиха отрицателния вот са категорично срещу фашизма. Не съм в състояние да зная дали това е било продукт на политическо споразумение с някои от правителството или просто политика на Златна зора. Надявам се да е било само второто. Но не можем да се правим, че не чуваме, когато при внасянето на споразумението в парламента Никос Михалолякос заявява: „Другари от левицата, предадохте ни”. Кой печели и кой губи в тази ситуация и какво можем да очакваме да направи крайната десница в утрешния ден? И дали за всичко ще са виновни тежките мерки или тези луди хора, които в опита си да спечелят един ненужен и глупав референдум, помагат на крайната десница. Засега ситуацията е, да кажем, добра, но когато хората започнат да се затрудняват във всекидневието си от тежките мерки, както ще се случи след няколко месеца, тогава ще разберем какво означава змийското яйце Златна зора и кой го е излюпил. Тогава пак ще започнат обвиненията към Шойбле и другите. Но кой Шойбле? Тук е наличен чист политически ход в една и съща посока.

Отминала ли е опасността от Grexit?

Разбира се, че не. Тя е непрекъснато пред нас. Дори мостовият заем, който бе отпуснат днес в същността си е двойно обезпечен с гаранции, като и двата „пакета” са в ущърб на Гърция. Единият от тях са печалбите от гръцките държавни облигации, които се намират в ЕЦБ и са използвани за гаранции. И понеже различни европейски страни искат да са предпазени в случай на Grexit като гаранция е обвързана част от бюджета на ЕС, който е предназначен за Гърция. Така че това, което и формално виждаме в документите е, че всички се опасяват от Grexit.

Колкото нещата тук се развиват зле може да има Grexit  в резултат на инцидент. Ситуацията засега се спасява благодарение на това, че ЕЦБ продължава да отпуска ликвидност, но и това ще има някакъв лимит.

В момента влоговете в гръцките банки са 120 милиарда евро, а ликвидността от Фонда за спешна ликвидност , гаранциите  и директното финансиране от ЕЦБ са в размер на над 125 милиарда. В резултат на това гръцката банкова система е абсолютно нестабилна. Ако не се предприемат действия в посока на връщане на пари в банките, задействане на икономиката и т.н. – процес, който ще продължи с месеци – рискът от Grexit не може да изчезне.

Това, което бе избегнато бе той да се случи с „политическо” решение, каквото беше предложението на германския финансов министър за 5-годишно изключване на Гърция от Еврозоната.

Наличен е и политическият страх. Когато гръцкото правителство не прави абсолютно нищо, каква реакция може да се очаква от парламентите на страните от Еврозоната? Много от тях дадоха разрешението си за започване на преговорите за трета спасителна програма – меморандум номер 3. Това също е много рискован процес, в който във всеки един момент съществува рискът от Grexit.