Оценката на вкуса на дадено вино е най-приятната и дългоочаквана част, но също и най-трудната. Виното носи много аромати, дължащи се най-различни фактори: сорт на гроздето, а може и сортове, технология на направа, технология на отлежаване и... ами още много, много неща. Важно е да знаете, че вкусовете се получават по различен начин и се усещат на различни части от езика ви, небцето и отново от носа. При изпиване на първата глътка, летвивите части на виното се изпаряват и навлизат в носната кухина. Затова се говори не само за вкус, а за вкусови аромати.
Любопитно: още Аристотел е класифицирал четирите основни вкуса: сладко, солено, кисело и горчиво. А съвременната наука е установи с точност къде са разположени различните вкусови рецептори по езика.
Истинско забавление е да се гледат професионални дегустатори. Те пуфтят, сърбат и издават звуци, които всеки добре възпитан човек избягва да използва. За капак, на финала виното бива изплюто. Ако случайно не знаете или не можете да предположите, цялата процедура с изплюването е свързана с алкохола във виното. И не за оценяване на неговите качествени или количествени характеристики, а заради това, че на професионалистите им се налага да пробват няколко десетки, дори стотици вина. И не е престижно да минават между масите "плетейки крака". Ако ви се случи да попаднете на дегустация, знаете си мярката, то не се притеснявайте да отпивате от виното. Все пак това е неговото предназначение и по този начин се изпитва пълното удоволствие от употребата му. И един трик: можете да консумирате малко хляб, който да раздели вкусовете на различните вина.
В случай, че сте се събрали с приятели да пробвате няколко бутилки с различни вина, не е необходимо да се използват хитрини, а поглъщането на виното е просто задължително.
В крайна сметка, какво прави едно вино добро?
Факторите са много, поне това стана ясно до момента. На първо място това е районът, в който се намират лозята. Не случайно е прието цели видове вина да носят името на района, в който се произвеждат. Класически пример за това е шампанското, чието име произлиза от френската провинция Шампан.
Съществува критерий, наречен "комплексност", който обединява всички описани по-горе начини за запознаването с виното, но най-вече се ръководи от вкуса и аромата. Комплексно можем да наречем вино, в което откриваме повече от няколко сюжетни линии, както в носа, така и във вкусовите му аромати. Всичко така се преплита, че оставя усещане за хармоничност и завършеност на напитката. Такова вино се разкрива постепенно: от първоначалната атака на вкуса, през развитие на различните вкусове, които се променят с времето след отпиване, дори след всяка глътка. Такива добре отлежали вина са меки и оставят характерен послевкус. За тях се казва, че са "дълги вина".
Друг критерий е "типичността" на едно вино. В крайна сметка, ако всички вина си приличаха, нямаше да има значение къде са произведени, по каква технология, как и колко са отлежавали. Можем да кажем, че едно вино е типично за сорта, от който е произведено, ако носи неговите основни характеристики.
Досещате се вече, че критериите за оценка на едно вино са много и често са субективни, базирани на опита, вкусовите рецептори и престижа на оценяващите ги. Приетите за характерни качества на даден сорт са следствие от консенсус между група хора, чието мнение е прието за еталон. Но нека да не забравя това, с което почнахме в началото - виното носи страст и неговото преживяване е субективно. Затова споровете около вината, налагането на нови изби, борбата между традиция и съвремие, ще продължи докато има вино.
Как да дегустираме вино в няколко кратки и лесни стъпки:
Стъпка 1
Погледнете виното. На бял фон вижте цвета, а срещу светлина оценете допълнителните нюанси и бистрота на виното. Насладете се на великолепието на цвета и неговите нюанси и го попийте с очи.
Стъпка 2
Завъртете с отмерено движение виното в чашата. Внимавайте, защото виното оставя доста хубави петна, а обикновено го пием в отбрана компания. Може да огледате за "сълзи" с които да прецените с каква алкохолност е напитката.
Стъпка 3
Завъртането на чашата активира ароматите на виното. Помиришете го с няколко вдишвания от 2 до 4 секунди. Не прекалявайте, за да не претоварите носа с аромат. Насладете се на ароматите с които се свързвате. Оставете ги да провокират вашето въображение. Обонянието е сред сетивата, които не използваме постоянно, като зрението и слуха, но често е заредено със силен емоционален заряд и възбужда стари спомени нови надежди.
Стъпка 5
Отпийте глътка вино, разходете го из устата си и оставете вкусовите му аромати да се разкрият. Професионалистите препоръчват да се вдиша малко въздух през устата, за да обогати вкуса. Можете да го пробвате, като внимавате виното да си остане в устата ви.
Стъпка 6
Преглътнете виното. Казахме, че само професионалистите го изплюват. Ако искате, може да пробвате и по този начин, никой не може да ви попречи да се почувствате професионален сомелиер, макар и само за миг. Усетете остатъчния вкус и разгръщането на аромата. Може да се опитате да усетите разгръщането и еволюцията на качествата на виното, тяхната промяна.
Стъпка 7
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
