Галерия

1

Не очаквайте някакви универсални и доказани правила. Всъщност такива може да има само около самия избор, но не и точна рецепта, която да определи най-добрата покупка. Както заради факта, че виното е на реколти и зависи от капризите на времето, така и от чисто субективното изживяване. Най-лесно човек може да се ориентира според бюджета и настроението си. Според повода и вида на храната, с която ще се консумира виното. И в крайна сметка, според опита си и личните си предпочитания.

Понеже виното е емоция, добре е човек да изпробва нови вкусове. Което съвсем не е трудно, предвид глобалния свят, в който живеем и голямата конкуренция на пазара, която прави виното все по-достъпно.

Балканско вино

Както е ставало ясно не веднъж от наши статии, интервюта и новинарски материали, ние на Балканите сме колкото еднакви, толкова и не се познаваме. Храната е повод да се разделяме, в опитите си да бъдем признати за уникални и единствени първоизточници на определени видове храни. Виното не прави изключение. Макар, както споменах, нашият регион да се смята за люлка на винарството, като че ли се осмеляваме да изневерим на родните и познати вина само докато сме на екскурзия или на почивка в някоя от нашите съседки.

Впечатленията ми се потвърдиха и от посещението ми на "THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITON " към който имаше и фестивал на виното. В разговорите ми с много от участниците установих, че всички на Балканите се стремим към собствените си национални пазари и към пазарите на традиционните консуматори на вино. Не са за подценяване и далекоизточните пазари, какъвто е Китай.

На въпросът ми, защо не познаваме вината на съседиτε, получих много сходни отговори. На първо място е манталитетът на местните потребители да предпочитат родното производство. Било то от сантиментални и патриотични съображения, било то и от ценови съображения. Последните се дължат на протекционизма, който провеждат част от балканските държави. Българските производители на вино бяха на мнение, че от всички държави на Балканите, само България няма такава политика в защита на родното винопроизводство. Гръцките производители, с които разговарях бяха по-предпазливи, но зад думите им прозираше факта, че българският пазар е малък и, за съжаление, не особено платежоспособен. Затова надеждите им да влязат на нашия пазар са свързани главно с ресторантьорския и хотелиерски бизнес. Директни продажби в магазинната мрежа не предвиждат за момента. Все пак българите познават гръцките вина от посещенията си в нашата съседка, а гърците, които посещават България пък познават нашите вина.

Разговарях и с вносители на гръцки продукти, в това число и вина, които споделиха, че интересът към гръцките вина нараства. За съжаление не успях да намеря винопроизводител, който да сподели за траен интерес от гръцка страна към българските вина.

Част от мненията бяха, че традиционно големите производители на вино заливат пазара и правят местната конкуренция по-трудна. Споделени бяха и опасения, че на българския пазар няма реален контрол на качеството, който да гарантира, че написаното върху етикета е това, което получаваме и в бутилката.

Така или иначе, факт е, че имаме условията и традициите да произвеждаме качествени вина. Част от тях печелят международни награди и местните изби имат своето място на пазара. Колкото до качествата на виното, то най-големият съдник е негово величество клиентът.

Константинос Лазаракис, председател на BIWC  и Галина Нифору, директор BIWC

Тост със Сократ

За да завърша този материал за напитката на боговете, ще намеся Сократ. Казват, че неговата съпруга Ксантипа била свадлива, зла и глупава. По тоя повод Сократ е възкликнал: "Всеки мъж трябва да се ожени. Ако попадне на добра жена, ще бъде изключение, но ако попадне на лоша - ще стане философ". Да пием за жените, чиито мъже не философстват!

Виното гарантира добро настроение!