Има вероятност определени лидери популисти в кредитираните държави да увлекат недоволството на хората, което не винаги може да бъде регулирано и да бъде подчинено на някакви социални и справедливи каузи. Всичко опира до това да не се руши Европа, а да се работи за един по-силен Европейски съюз.
    Според Вас как трябваше да започнат тези преговори и по-важното – в каква посока трябва да ги поведе гръцкото правителство?
    Лошото е, че правителството на СИРИЗА дойде в момент, в който трябваше спешно да започнат преговори, тоест моментът не беше добър за него. Ако имаха малко повече време,  тъй като предстоят плащания през август, да речем половин година, в която да се занимават малко повече с вътрешните въпроси, да изпълнят някои от обещанията, колкото и да са болезнени и трудни като реформи и промени в приватизационните пакети, може би щеше да бъде много по-лесно в последствие да преговарят. Сега правителството е между две остриета: от една страна имаме очакванията на гръцките избиратели, които застанаха масово зад тази платформа и очакват някаква твърда стъпка спрямо Брюксел и от друга страна – тази неотсъпчивост, която е резонна, на кредиторите, защото няма безплатен обяд. Без тази международна общност не може да се съществува, а тя не може просто така да опрости определени задължения. Така от една страна те са застрашени да не могат да получат финансовата помощ и подкрепа, която е необходима, защото няма какво друго да прави, а от друга да загубят лице пред собствените си избиратели, което е много трудно.
    Как трябваше да постъпят според Вас, така че да е най-безболезно за Гърция?
    Няма безболезнен начин за Гърция. Реформите и позитивите през последните години се виждаха от Международния валутен фонд, включително и на хартия можеха да бъдат показани на макро ниво. Но тези позитиви не могат да се почувстват от гражданите и обикновените хора, които загубиха работата си и продължават да преминават през труден периоди. На тях трябваше да им се каже, че стягането на коланите ще продължи поне още две години, което на предизборната кампания никой не искаше да го каже. Хората, които не са активни в политическия живот и не следят нещата в детайли, искат да усетят промяната и тук е въпросът на чест и нормална политика, да кажеш истината. Но тогава не винаги си популярен.
    Как преценявате поведението на европейските партньори и как смятате, че ще постъпят те в крайна сметка?
    Мисля, че в крайна сметка ще могат да бъдат малко по-гъвкави стигат да успеят със съдействието на комисията и МВФ да омекотят рестрикциите, които се искат за изпълнението на програмата за Гърция, така че тя да бъде малко по-поносима и да може да се представи във вътрешно политически план, така че да може новоизбраното правителство да не изгуби авторитета си. Те няма да остъпят.
    Алексис Ципрас не иска да разруши Европа или Гърция и си дава сметка, според мен, че Гърция без Европа не може. Той също ще направи определени отстъпки и крачки, но те трябва да бъдат изтъргувани така, че той да не изгуби авторитета си във вътрешнополитически план, да няма много бързо разочарование от него, за да не се предизвика отново политическа нестабилност, тъй като това ще бъде най-лошото за Гърция в момента.
    Много от реформите, които Гърция сега трябва да направи, България беше принудена да въведе, за да бъде приета за член на Европейския съюз. Защо Гърция беше приета в Еврозоната без да отговаря на условията за това?
    Това е труден въпрос, по това време това е било политическо решение за момента. Може би прекаленият либерализъм в съюза, тъй като масово правителства тогава бяха либерално-демократични. Тогава точно беше възходът на либералната идея през 90-те – свободният пазар, липсата на всякакви регулации.  От което се видя, че не е идеята, която води ЕС да върви напред и общият пазар да функционира нормално, включително и Еврозоната. Тази не е идеята, която си мислехме, че може да изравни Европа със САЩ или азиатските страни, където традициите са много по-силни.
    Наред с тези тежки либерални идеи, Европа влачи и  един сериозен товар – социалният пакет, който искаме да поддържаме, защото това е стандартът на живот, на който са свикнали европейците и искат да го запазят.
    България мина през изключително тежък период преди да влезе в Европейския съюз и да започне преговорите, тъй като ние имахме един момент, в който също почти бяхме банкрутирали. Минахме през един период на икономическа криза, когато 18 банки фалираха и бяха закрити – около 70% от банковия сектор тогава. Имахме такъв диктат от МВФ да направим цялата приватизация в бързо темпо за средствата, които щяхме да получим. И тук имаше негативно отношение, продължават да се изказват негативни мнения от този период. Демократичното правителство от този период много смело направи тези реформи в рамките на две години и нещо, за да може да  догоним останалите 8 пост-комунистически държави, които се договаряха за петото разширяване и да не изпаднем като Сърбия и Македония да чакаме ново разширяване, което не се очаква скоро. Това правителство не се върна никога повече на власт, политиците от него също – това е политическото умение. От една страна да си добър лидер, който знае какво ще бъде добре за страната му, така че той да остане в историята, но не винаги ще остане в политиката. Аз мисля, че това е много сериозно предизвикателство пред младия гръцки министър-председател.
    Според Вас склонни ли са европейските партньори да направят отново изключение за Гърция и защо?