Галерия

1

Athens Voice или в превод Гласът на Атина вече 7-ма година подред си устройва срещи с жителите на гръцката столица. Както подобава на free press, срещите стават на улицата. Всеки четвъртък вестникът  се появява в определени точки на града за да информира и да представи една напълно независима гледна точка за изминали и предстоящи събития. Да направи дисекция на актуалните проблеми и да даде своята безпощадна оценка..., която младите в града с нетърпение очакват.  

Athens Voice е станал почти настолен вестник за всеки студент. Четат го и възрастни, които  търсят нещо out of the box. Информацията в него е жива, а пулсът на града истински. Вестникът критикува, мисли и се занимава с най-горещите проблеми на града, като ги представя в суров вид, неподправени. Но  него е вложено сърце и любов. Както казва самият издател, Фотис Георгеле, хората, които стоят зад вестника „живеят Атина” и са нещо повече от журналисти.  Ето какво каза той пред нас:

Какъв е в момента Гласът на Атина? Тъжен ли е или има нотка оптимизъм? И  какво казва, има ли послание?

Когато преди 7 години списанието се появи за първи път, гласът  беше оптимистичен. Нещата в Атина бяха по-други. Тогава ние се обърнахме към един град, който се променяше, приемаше хора от съседните страни и можеше да играе ролята на столица на средиземноморския район. Сега е различно. През последните години забелязваме един декаданс. Нещата се развиха в друга посока, не в тази, която си представях, че ще се развият когато започвахме. Сега Атина има много повече проблеми, причините за които са много. Една от тях е икономическата криза. Но това, което  Athens Voice цели не е толкова да изпраща послания, колкото да отразява града. Ако в него има динамика и жизненост и нещата се развиват добре, мисля че става така както казахте. Гласът на Атина става по-оптимистичен. Когато Атина е сива и се бори с  боклуци, различни проблеми, конфликти на национална основа в кварталите й и с гета в историческия център, гласът е малко песимистичен. Притеснението се усеща. Но това и се опитваме да правим. Да отразяваме нещата. Идеологично око на Athens Voice е отвореният град. Опитваме се да не сме обвърани, да сме  далеч от националните  идеологии, които съществуват при всеки един народ. Да можем да гледаме бъдещето, жизнеността и развитието на града, а не това което е изолирано. Това е сблъсъкът, който изживява всеки един град, всяка една столица и всеки един народ.

 Аthens Voice е специфична медия. С оригинални гледни точки, чупи клишетата и кара читателя да мисли...  Често се бунтува,като едновременно с това  е особено демократично настроена. Обича  града и жителите му...  Явно е, че хората които стоят зад вестника влагат душа и сърце. Как се гради такъв колектив и такава медия?

Ами, това беше малко и случайност. Исках да направя нещо повече от вестник, нещо като орган. Хората, които избрах и събрах около себе си не бяха само журналисти. Всички бяха активни граждани, които правеха неща. Някои от тях са писатели, други диджеи,  музиканти,  художници. Трети се занимават се с графити, с комикс, четвърти пишат сценарии. Някой път дори се ядосвам и им казвам: „Вие сте повече другото, отколкото журналисти. Не носите текстовете си на време...” и т.н.  Но това е магията на вестника. Виждаш, че всички тези хора живеят нещата и са близо до града.

Това ли е рецептата за успеха?

Да, това е. Защото, знаете ли, хората в града ги познават. Един го познават например защото пише текстовете на песните, другия защото пуска музика в бара...  Краунакис е композитор,  Триандафилу е една от най-големите писателки, която Гърция има в момента. Пехливанидис е художник, има изложби, занимава се с комикс. Но, разбира се, те са и журналисти. Вестникът ни не се гради от хора които, които не са журналисти. Това са двойните специалности, благодарение на които той не става  като „Та Неа” например, където  журналистът  прави репортажа, изкарва новината и това е. После най-многото някой да напише някой коментар. Ние тук ги живеем  нещата. Затова и езикът е по-различен,  по-близък до читателя.  Същото се случва и на другите нива. Чрез участие в различни граждански движения, се стига до обмен. Сега по време на изборите всички бяха много размесени политически. Но не партийно, а като гражданска инициатива.  За Атина, за парка  например и т.н.

Има ли нещо, което искахте да постигнете, но не успяхте?

Да, има две неща, които в началото смятахме, че ще можем да постигнем паралелно, но не станаха. Едното беше да направим радиостанция Voice FM.  Другото, което си представях, но  не се случи беше примерът да се размножи и в другите градове на страната. Представях си, че с наша помощ ще се появят  Voice в Солун, Лариса, Патра. Дори Voice в София! Странното беше, че от България дори бяха дошли хора. Имахме контакт в Солун с издателите на  списание Soul. Но е трудно да направиш тези неща. Трябва да ги видиш като нещо повече от медия, повече от печат. Браншът в момента се бори със спад в целия свят. Печатът не е добро предприемаческо решение.  

Тук работят хора, които са повече от журналисти, в пряк контакт са с живота в Атина.  На моменти изглежда сякаш Athens Voice знае повече неща  от  другите...

Не знам дали знаем нещо повече. Може би фактът, че сме независими ни позволява да кажем много повече неща. Много по-различно е да работиш в голяма медийна група, която има връзка с банки и строителни фирми например, отколото в един вестник, който е основан от журналисти и принадлежи на журналисти. Това ти дава една свобода и независимост да казваш неща без много да се интересуваш кой какво ще си помисли. Затова може би изглежда сякаш ние знаем много и казваме много. Ако знаем нещо повече, то е само заради това което казахме преди малко. Че  ходим и виждаме нещата. Много често създаваме събитията.  Разликата е на всяко едно ниво. Едно е да си в сграда в Екзархия като нас, друго е да си в  стъклена сграда на Кифисиас, където на долния етаж шефът ти развива други дейности.  Това е независим вестник, free press. Един от петте, шест най-големи. Преброихме четенето му с Focus Bari и се оказа, че то е доста високо. Имаме 340 хиляди читатели. Направихме и сайт, който има 300-400 хиляди посещения. Навлязохме в социалните медии, от лятото имаме  фейсбук и можете да видите как се увеличават приятелите ни всяка седмица. Хората обичат вестника ни. Смятат го за най-техен. Не е като другите, които се базират на големи медийни групи. В Гърция намесването на политиката в медиите е в прекалено голяма  степен. Големите телевизионни медии са загубили стойността си. Смятат се за част от горната власт. Докато Athens Voice хората до ден днешен го имат за „свой” вестник. Виждам това в начина, по който идват при нас. Влизат в офиса ни, питат защо написа еди какво си... Постоянно ми пишат писма.

Кои са главните предизвикателства, с които медиите и  Athens Voice се борят сега, в период на криза?

Доходите на Athens Voice са от реклама. Рекламата обаче замря в Гърция. Икономическата криза е много жестока. Спадът, в който се намираме е много жесток. Тук имаме и един допълнителен проблем, освен генералната криза в  печата по целия свят поради навлизането на електронните медии. В  Гърция медиите се субсидират от държавата. Свързани са с управляващото правителство, живеят от държавна реклама. И сега като имаме икономическа криза и  държавните разходи постоянно се съкращават, печатът се бори с  огромни проблеми. Но ние нямаме такива проблеми, защото въпреки, че сме голям вестник, никога не сме взимали държавна реклама, както всъщност би трябвало. Борим се обаче със спад на рекламата. Много е трудо. Но ще издържим... ако не банкрутира цяла Гърция.

Какво предпочитат  да четат атиняни в период на криза?

Насоки, съвети, помощ за това къде какво могат да намерят по-евтино, къде да излязът без да изхарчат много пари. Това е що се отнася до информационния блок. Вълнува ги къде какви мероприятия има. Някой път раздаваме подаръци  тип билет за премиери, партита, концерти. Опитваме се да намираме спонсори, така че различните културни мероприятия да са без вход. Хората  се интересуват от това. От друга страна, освен информационния блок,  ги вълнува  и начина, по който интерпретираме събитията. Показваме им една позиция, в която казваме нещата такива каквито са. Без някой да ни определя насоката от горе. И казваме неприятните неща. Athens Voice може би е единственият вестник, който не ласкае общото мнение. Не казва  това, което всички искат да чуят. А всички искат да чуят определени неща. Лакис Лазопулос например по телевизията казва: „Горкият ни народ,  колко страда, какво ви направиха” и т.н. Използват се клишета като цяло. Тук имаме много такива. Това е нашата национална  идеология. Десни или леви, всички казват едни и същи неща. Въпреки това обаче, ние не казваме нещата,които хората искат да чуят. Обратното. Постоянно казваме: „Не ни симпатизирайте!” Казваме им винаги горчивите истини, а любовта им към нас не се променя. Търсят истините. Искат ги.

Най-близките планове за вестника?

 Броим дни и месеци.  Казваме си: ако мине и тази година добре! Новата 2011 година ще  е много трудна. Да видима как ще се справим. Тук сме 6, 8 журналисти и не можем да направим  класическите бизнес решения, тип: имаме спад в оборота, ще продадем 30% например. Нещата са наистина много трудни. Един журналистически план е развитието на сайта ни. Опитваме се постоянно да го доразвиваме и да пренасяме дейности там, защото знаем, че искаме или не нещата се развиват в тази посока. Аз не съм на мнение, че текстът на хартия ще изчезне. Печатът ще се запази още години, но така или иначе нещата се изместват към екрана. Затова се опитваме да развием сайта, колкото и да е трудно поради малкия ни бюджет, и да развием дейности, които могат да са по-богати от тези, които предлага един вестник. Като това да сложим интервюто, което правим в момента live на сайта. Сайтът ни дава възможност също да сложим целия shooting снимки и в по-големи размери.