Галерия

1

Athens Voice или в превод Гласът на Атина вече 7-ма година подред си устройва срещи с жителите на гръцката столица. Както подобава на free press, срещите стават на улицата. Всеки четвъртък вестникът  се появява в определени точки на града за да информира и да представи една напълно независима гледна точка за изминали и предстоящи събития. Да направи дисекция на актуалните проблеми и да даде своята безпощадна оценка..., която младите в града с нетърпение очакват.  

Athens Voice е станал почти настолен вестник за всеки студент. Четат го и възрастни, които  търсят нещо out of the box. Информацията в него е жива, а пулсът на града истински. Вестникът критикува, мисли и се занимава с най-горещите проблеми на града, като ги представя в суров вид, неподправени. Но  него е вложено сърце и любов. Както казва самият издател, Фотис Георгеле, хората, които стоят зад вестника „живеят Атина” и са нещо повече от журналисти.  Ето какво каза той пред нас:

Какъв е в момента Гласът на Атина? Тъжен ли е или има нотка оптимизъм? И  какво казва, има ли послание?

Когато преди 7 години списанието се появи за първи път, гласът  беше оптимистичен. Нещата в Атина бяха по-други. Тогава ние се обърнахме към един град, който се променяше, приемаше хора от съседните страни и можеше да играе ролята на столица на средиземноморския район. Сега е различно. През последните години забелязваме един декаданс. Нещата се развиха в друга посока, не в тази, която си представях, че ще се развият когато започвахме. Сега Атина има много повече проблеми, причините за които са много. Една от тях е икономическата криза. Но това, което  Athens Voice цели не е толкова да изпраща послания, колкото да отразява града. Ако в него има динамика и жизненост и нещата се развиват добре, мисля че става така както казахте. Гласът на Атина става по-оптимистичен. Когато Атина е сива и се бори с  боклуци, различни проблеми, конфликти на национална основа в кварталите й и с гета в историческия център, гласът е малко песимистичен. Притеснението се усеща. Но това и се опитваме да правим. Да отразяваме нещата. Идеологично око на Athens Voice е отвореният град. Опитваме се да не сме обвърани, да сме  далеч от националните  идеологии, които съществуват при всеки един народ. Да можем да гледаме бъдещето, жизнеността и развитието на града, а не това което е изолирано. Това е сблъсъкът, който изживява всеки един град, всяка една столица и всеки един народ.

 Аthens Voice е специфична медия. С оригинални гледни точки, чупи клишетата и кара читателя да мисли...  Често се бунтува,като едновременно с това  е особено демократично настроена. Обича  града и жителите му...  Явно е, че хората които стоят зад вестника влагат душа и сърце. Как се гради такъв колектив и такава медия?

Ами, това беше малко и случайност. Исках да направя нещо повече от вестник, нещо като орган. Хората, които избрах и събрах около себе си не бяха само журналисти. Всички бяха активни граждани, които правеха неща. Някои от тях са писатели, други диджеи,  музиканти,  художници. Трети се занимават се с графити, с комикс, четвърти пишат сценарии. Някой път дори се ядосвам и им казвам: „Вие сте повече другото, отколкото журналисти. Не носите текстовете си на време...” и т.н.  Но това е магията на вестника. Виждаш, че всички тези хора живеят нещата и са близо до града.

Това ли е рецептата за успеха?

Да, това е. Защото, знаете ли, хората в града ги познават. Един го познават например защото пише текстовете на песните, другия защото пуска музика в бара...  Краунакис е композитор,  Триандафилу е една от най-големите писателки, която Гърция има в момента. Пехливанидис е художник, има изложби, занимава се с комикс. Но, разбира се, те са и журналисти. Вестникът ни не се гради от хора които, които не са журналисти. Това са двойните специалности, благодарение на които той не става  като „Та Неа” например, където  журналистът  прави репортажа, изкарва новината и това е. После най-многото някой да напише някой коментар. Ние тук ги живеем  нещата. Затова и езикът е по-различен,  по-близък до читателя.  Същото се случва и на другите нива. Чрез участие в различни граждански движения, се стига до обмен. Сега по време на изборите всички бяха много размесени политически. Но не партийно, а като гражданска инициатива.  За Атина, за парка  например и т.н.

Има ли нещо, което искахте да постигнете, но не успяхте?

Да, има две неща, които в началото смятахме, че ще можем да постигнем паралелно, но не станаха. Едното беше да направим радиостанция Voice FM.  Другото, което си представях, но  не се случи беше примерът да се размножи и в другите градове на страната. Представях си, че с наша помощ ще се появят  Voice в Солун, Лариса, Патра. Дори Voice в София! Странното беше, че от България дори бяха дошли хора. Имахме контакт в Солун с издателите на  списание Soul. Но е трудно да направиш тези неща. Трябва да ги видиш като нещо повече от медия, повече от печат. Браншът в момента се бори със спад в целия свят. Печатът не е добро предприемаческо решение.  

Тук работят хора, които са повече от журналисти, в пряк контакт са с живота в Атина.  На моменти изглежда сякаш Athens Voice знае повече неща  от  другите...