Галерия

3

2

1

Световноизвестният архитект и професор в университета Columbia в Ню Йорк Бернар Шуми е един от създателите на новия музей на Акропола. Той разказа за читателите на GRReporter за най-новия си проект и за предизвикателствата, пред които архитектите се изправят много често.

Разкажете ни за проекта във Франция, по който работите в момента.

Надявам се, че ще е красив проект. Той е по-малък от музея на Акропола, почти на половината от неговата големина. Но мисля, че е един много интересен и красив проект и се гордея с него. Концепцията му е различна. Аз не съм от архитектите, които правят еднакви неща всеки път. Развивам концепциите си специално за конкретното място.

Пречките срещу построяването на музея на Акропола в Атина не бяха малко. Съществуваха проблеми със събарянето на някои сгради, протестни действия от страна на граждани в съда, бяха намалени размерите на терена. Как коментирате всичко това днес, след като музеят е вече факт.

Вижте, всяка сграда има ограничения. Един архитект трябва да е наясно, че не е скулптор или поет, за да може да работи сам в своето ателие или в дома си. Архитектът е заобиколен от много неща, които го ограничават, но той трябва да се научи да работи с тях и дори да извлича предимства от това.

Ограниченията не бяха свързани само с археологичния терен или с жилищните сгради около него. Имаше и ограничения поради вероятността от земетресение, ограничения, причинени от климата. Всички те ни помогнаха да бъдем много ясни за нашето решение. То бе да ги отстраним и да вземем най-доброто от тях. Това е всъщност архитектурата.

Според някои ваши гръцки колеги сградата на музея щеше да бъде много по-различна, ако имахте на разположение целия парцел. Дали е така?

Не мисля, че сградата щеше да е напълно различна. Принципът на трите нива, от които едното е посветено на археологичния терен, второто - на Акропола и Партенона, както и средното щяха да изглеждат по същия начин. Сигурен съм, че горната част също нямаше да бъде променена. Може би щеше да има малки различия, но не мисля, че сградата щеше да е различна в много голяма степен.

Бернар Шуми посети Атина, за да участва в научния симпозиум на тема „Музеят на Акропола – Идеология, музеология, архитектура”, който се проведе в сградата на музея Бенаки на улица Пиреос. В лекцията си със заглавие „Концептуализирайки контекста” той обясни значението на заобикалящата среда при осъществяването на дадена архитектурна идея. „Музеят на Акропола е много по-различен от музея на съвременното изкуство в Билбао, защото той има за отправна точка историята. Той е по-различен и от пирамидата, построена за свързването на кралския дворец в Лувъра. В този случай имаме една отделна сграда, която съществува. Музеят на Акропола е много по-различен и от сградата на музея Метрополитън в Ню Йорк, който е построен с цел да обедини различни култури с преминаването на години”.

Преподавателят по архитектура в университета Колумбия представи и няколко свои творби, от които ясно личи начинът, по който той и неговият екип са построили музеите в хармония със заобикалящите ги сгради. „В Туркоан бяха предвидили събарянето на една стара сграда и построяването на нов център на съвременното изкуство на нейно място. Когато я разгледах обаче видях, че тя е част от общата архитектура на района. Затова решихме да я реставрираме по почти археологичен начин и да я покрием с един покрив, подобно на „чадър”. Така се получиха огромни пространства между новия покрив и покрива на старата сграда, я които артистите могат да творят свободно. Резултатът в Le Fresnoy не имитира миналото, а създава диалог между старото и новото”.

В Сао Паоло предизвикателството за Бернар Шуми е било да проектира музея на съвременното изкуство, така че той да не се разграничава от облика на големия шумен и забързан град. „Целта ни беше посетителите да могат да разглеждат експонатите, но и да имат пряка връзка с града, който се намира навън. Този детайл съществува и в музея на Акропола”.

Проектът, по който световноизветният архитект работи в момента е музеят и археологичният парк в Бургундия. Той е посветен на битката при Алезия – решаващата битка през късното лято на 52 г. п.Н.е. между римляните на Юлий Цезар и гаите. Победител е Цезар, който заздравява римското господство в Галия за векове, но парадоксално, както каза Бернар Шуми французите смятат тази загуба за началната точка на създаване на френската нация. „Въпреки че всички следи от бой са били заличени, новият музей пресъздава бойниците и окопите и реално ще пресъздава самата битка”. В построяването се използват характерни за тогавашното време материали като дърво и камъни, които са част от основите на оригиналните постройки. „Използването на материалите е много важна част от работата на архитекта”. Сградата е кръгла, защото целта на Бернар Шуми е да представи на посетителите гледка към планините, които се намират наоколо и където са се намирали укрепленията на римляните. Върху нея ще бъдат засадени дървета, които ще играят ролята на военен камуфлаж.

„Познавах историята на Гърция и бях посетил страната във времето, когато бях студент по архитектура. Но мястото, където щеше да се построи музеят беше едно голямо разкритие за мен. Намира се на около 300 метра от Партенона и Акропола. Този факт сам по себе си е достатъчно смущаващ за който да е архитект. Как би могъл да направиш нещо толкова близко до най-влиятелната сграда в цялата история на архитектурата на Запада?

Второто предизвикателство беше, че мястото вече беше изпълнено със сгради, после бе построено метрото и непрекъснато се появавах все нови и нови археологични находки. На трето място бе подтекстът, че част от мраморите се намират в Лондон, които в даден момент може да се завърнат обратно в Гърция. Тези три неща бяха моят контекст”.

Според Бербар Шуми архитектурата се изразява в трите думи „концепция, възприятие и въздействие”. Той се позова на мисълта на Емануел Кант, че „концепциите бес възприятие са празни, а възприятията без концепции са слепи” и след това обясни начина, по който е взел решенията си за облика на музея на Акропола. „Искахме да покажем находките и така решихме сградата да „плува” върху тях. От географска гледна точка сградата е намира по-ниско от Акропола, затова най-горната част в стъклена и дава възможността за гледка към него. Предната стена на музея е успоредна на улицата, която минава пред нея”. Идеята на архитектите е била новото и старото да комуникират по естествен начин. От едн страна посетителите разглеждат експонатите и от друга имат възможността да разглеждат и съвременната Атина. Изборът на бетона като основен строителен материал също има своето значение. „Искахме да придадем усещане за стабилност. Беше много интересно да гледаш как до големите строителни машини работеха археолозите със своите малки четчици и изравяха съкровища от почвата”.

Експонатите в Акропола са поставени така че и да комуникират както с посетителите, така и помежду си. „Те са перфектни. Мраморът е много красив и не исках да го скрия зад пластмасови прегради” обясни Бернар Шуми и поясни, че във вътрешността на музея е следвал формата на самия Партенон и е използвал максимално светлината.

По-малко от две години след официалното си откриване на 20 юни 2009 музеят на Акропола бе провъзгласен за „най-добрия музей в света” на конкурс, проведен от асоциацията на туристическите журналисти във Великобритания. Само през първите три месеца след церемонията той бе посетен от един милион посетители. През този кратък период той успя да се наложи като една от основните забележителности на гръцката столица, която привлича интереса на посетителите от целия свят.

Гърция очакваше този музей цели 33 години. В това време са били проведени безуспешно два конкурса, а през 1979 са се появили и първите плахи протести срещу няговото построяване. „Големите проекти винаги имат врагове. Явлението е толкова често, че на английски то се нарича nimby от първите букви на израза not in my back yard, т.е. не в моя заден двор. Същото се е случило и с музея Гугенхайм в Билбао, който е станал благодарение на един подписан договор сред вълна от протести, а сега се смята за връх в архитектурата” каза археоложката Ерси Филипопулу. Тя направи анализ на най-важните събития, които са спомогнали за осъществяването на решението за построяването за музея и отбеляза: „Гласуването за продължението на проекта във Върховния съд през 2004 бе повече от важно. С разлика от само един глас можеше днес музеят да не съществува”. Най-важният момент според нея обаче се крие в далечната 1982, когато музеят е бил свързан пряко с идеята на Мелина Меркури за завръщането на всички части на Партенона в Гърция. Местата на липсващите парчета засега са празни и очакват завръщането им заедно с шестата Кариатида.