Галерия

3

2

1

Мария Спасова

Специален пратеник на GRReporter в Рокпорт, Мейн

В документалното кино той е име-легенда. Награден е с Оскар за документално кино през 1986 година за филма Down and Out of America, посветен на икономическата политика на президента Роналд Рейгън и ефектът й върху бедните и бездомните.  През 1989 година получава наградата Emmy за W. Eugene Smith, биографичен филм за големия американски фотожурналист. Има над 30 пълнометражни документални филми, снимани за телевизии като BBC, Channel 4, PBS. Сред тях са такива шедьоври на документалистиката като Paris is Burning и A Night in Havana - Dizzy Gilespie in Cuba. През 1985 година печели наградата на Световната Здравна Организация за Media Exellence за серията документални филми, посветени на семейното планиране в Бангладеж.

Никога не крие гръцкия си произход и въпреки че е трето поколение американски грък, говори езика гладко. Роден е в Ню Йорк, в момента живее и работи в Лос Анджелис. Стажува при Тео Ангелопулос и е част от екипа, заснел "Александър Велики", с който Ангелопулос е награден със Златния лъв на филмовия фестивал във Венеция през 1980 година. Както всяко лято от 20 години насам, така и сега Бил Мегалос води майсторски клас в Медийната Работилница на американския щат Мейн, където и се срещаме. Тазгодишната тема на класа е "Документалното кино и неправителствените организации".

• - Бил, кога се чувстваш доволен от работата си?
• - Това не е точно чувство. Винаги след всеки завършен филм идва следващият, който трябва да се започне веднага. В средата на 90-те години, в бума на така наречената ".com" ера аз и още няколко души започнахме да правим телевизия. Имахме много работа преди да стартираме в ефир. Това е най-голямото количество работа, което ми се е налагало да върша. Създадох 6 различни поредици от телевизионни шоу програми, които трябваше да се излъчват по тази телевизия. Говоря за стотици часове телевизионно време. И с наближаването на датата на старта на телевизията си мислех, че това ще е денят, в който ще отваряме бутилки шампанско и ще празнуваме. Но когато той дойде, не можехме да си позволим нито една празнична минута, защото трябваше да подготвяме програмите за следващия ден. Казахме си: "Браво, момчета! Хубава работа свършихме! Хайде сега отново на работа". Кога се чувствам удоволетворен? Това също има връзка с начина, по който работи Медийната Работилница в Мейн. В края на семинара всички се събират и си представят работата. Филмовите продуценти рядко имат възможността да си видят работата с други хора. Когато си в залата и гледаш как хората реагират на твоите филми - това ме изпълва с удоволетворение. Например, водя подобен клас и в Уганда. Имам 10 студенти и всеки един в края на тези 2 седмици обучение си представя неговия филм. И ние каним всички хора от околността, които всъщност са героите на нашите филми да ги видят заедно с нас и това е много красиво. Но това е нещо необичайно, не е просто удоволетворение от работата заради самата нея. Това е друг социален опит, който обикновено нямаме.

• - Работиш много с неправителствени организации. Защо? Какво ти дава работата с тях?
• - Обичам много да пътувам. И не просто обичам да пътувам, а обичам да пътувам по определен начин. Чувствам се много по-уютно в развиващите се страни, отколкото в развитите. Ако не се намирам поне веднъж в годината на място, където животът се е запазил такъв, какъвто винаги е бил, аз се чувствам неморален, тотално откъснат от реалния свят. Ако искаш да бъдеш на такива места, какъв вид филми би правил там? Освен това аз дълбоко вярвам, че в света не би трябвало да има бедност. Че за нея не са виновни хората, които са бедни, а сме виновни всички останали, които сме създали тази структура на света, която имаме в момента. Правя всичко възможно, за да намаля бедността и глада по света и това е типът филми, който ми харесва да правя.

• - Работата ти е фокусирана изцяло върху Африка и Азия. Но има ли нещо в Европа и по-конкретно в Гърция, което има потенциала да те привлече като творец?
• - По отношение на развитието, Европа е прекалено развита. Винаги съм искал да отида в Албания и дълбоко съжалявам, че не го направих навреме. Трябваше да отида там преди много, много години, когато Енвер Ходжа беше още там. В началото на 80-те години на 20 век да се разхождаш по улиците на Албания означаваше да се разхождаш три или четири века назад във времето. Много съжалявам, че не отидох там навреме. Обичам Гърция, обичам Източна Европа, знам, че тя преживява интересно време и бих искал да съм там по-често, но аз гледам на света от гледната точка на развитието. Има някои проекти за микрофинансиране и микрокредитиране, които биха представлявали интересни обекти за филми. Сигурен съм, че ако се разтърся, ще намеря и други интересни неща, но засега не съм намерил време да го направя.