Анастасия Балездрова
В края на лятото на 490 г. пр. Хр. се води една от най-важните битки в цялата европейска история – битката при Маратон. В нея атиняните побеждават много по-многобройната персийска армия и така слагат край на първия опит на Персия да превземе гръцките градове - държави. За първи път при Маратон гърците доказват, включително и на себе си, че персийците могат да бъдат победени, и най-вероятно опитът от тази победа оказва влияние и през следващите Гръко-персийски войни.
Историците смятат, че въпросната битка и последвалият я триумф на гърците се превръщат в ключов момент в развитието на западната цивилизация. Следва разцвет на атинската култура, която постига големи успехи в областта на математиката, драмата, философията и астрономията.
Най-популярната легенда за Маратон гласи, че войникът Фидипид бил изпратен от Маратон в Атина да съобщи за победата и след като пробягал 42 километра и съобщил новината на атиняните, той издъхнал от изтощение. Но има и друга легенда. Тя е по-стара и датира от около 600 години след битката. Според нея Фидипид бил пратен първо от Атина до Спарта, за да поиска подкрепление. Там му отказали, след което той бягал до Маратон и чак след битката, в която участвал, пробягал разстоянието от Маратон до Атина, за да съобщи за победата.
Годишнината от битката бе почетена с много културни събития. Едно от тях е изложбата „Битката при Маратон – безкраен пример за героизъм, вечен извор на вдъхновение”, която бе открита във фоайето на гръцкото министерство на външните работи.
Преди да пристигне в Атина експозицията е обиколила над 23 столици в Европа, Азия и Африка. Стари книги и гравюри показват голямото въздействие на Маратонската биткат върху международните идеологически течения от 18-ти и 19-ти век, както и утвърждаването на маратонското бягане като спортна дисциплина. Ето какво разказа за изложбата нейният уредник и писател Георгиос Долианитис:
„Целта ми беше да покажа как революционерите, интелигенцията, поетите и артистите, и особено тези, които са живели и творили през 18-ти век са се вдъхновили от битката при Маратон. Един от тях е Франциско де Миранда, легендарният латиноамерикански революционер. Той е първият човек от американския континент, посетил Гърция и конкретно Маратон две години преди Френската революция, в която е взел участие. Другият е един от най-известните и неразбрани, според мен лидери на Френската революция. „Неподкупният”, но и „Терористът” Робеспиер. В известната си реч на учредителното събрание в Париж през 1793, по време на дискусията за човешките права той казва: „Що се отнася до мен бих предпочел да съм един от синовете на Аристид, да съм израснал в Пританион със средствата на демокрацията, отколкото да бъда бъдещият наследник на Ксеркс, роден в калта на царския двор, за да получа един престол, окичен с унижението на хората, който ще свети от публична нищета”. Година по-късно, малко преди да бъде гилотиниран в опита си да установи във Франция национални празници по примера на древногръцките празници Робеспиер казва: „Никой не би могъл да говори за празниците в древна Гърция без ентусиазъм. Най-важният им елемент са били игрите, в които са блестели силата на тялото, опитът и талантът на поетите и ораторите. Но човек е можел да види нещо по-голямо от игрите. Това са били самите зрители. Народът, победил Азия, чиито демократични добродетели са го издигнали някога над цялото човечество”.
В експозицията са представени преиздадените по време на Френската революция творби на древногръцките писатели Херодот, Павсаний, Тукидид, Плутарх и Лукиан. Георгиос Долианитис е успял да събере и предложи на посетителите ред книги, посветени на героичните маратонци.
„Твърдението, че гръцката култура е създала маратонците може да бъде открито в книгата „Героизмът” на Арман Рено, на чиято корица е поставена известната скулптура „Хоплитът от Маратон”, която се експонира в Лувъра от 1843. През 1858 в Париж е издадена на френски и гръцки език книгата „Филострат, Гимнастически”. В последната й глава се споменава „нуждата за учредяването на Олимпийски игри в Гърция”. В тази притурка авторът подкрепя предложението на Евангелос Запас да бъдат възродени олимпийските игри. Този текст е бил разпространен в Париж пет години преди рождението на барон Пиер дьо Кубертен, основателят на съвременните Олимпийски игри”.
През 1788 Жан-Жак Бартелеми публикува своето забележително проучване „Пътешествие на младия Анахарсис в Гърция”, за което през следващата година, начална на Френската революция ще бъде избран за член на Френската академия, едно изключително достижение и признание в света за времето си.
Вторият раздел на изложбата „Вечен извор на вдъхновение” е почти изцяло посветен на академика - професор по древногръцки език в Парижкия университет и инициатор на маратонското бягане Мишел Бреал. Той не само е предложил да бъде организиран маратон, но е предоставил и сребърната купа за победителя през 1896.
„Не на последно място искам да кажа, че не са били малко скептиците относно включването на маратона в олимпийските дисциплини. Пиер дьо Кубертен също не е бил убеден за това. Но тогавашният председател на международния олимпийски комитет Димитрис Викелас е настоял. Днес виждаме ясно, че ако първите съвременни олимпийски игри бяха проведени в Париж маратонът нямаше да стане спортна дисциплина. Неговото налагане се дължи на ентусиазма на 75 000 атиняни, които са присъствали на финала на първия маратон на панатинския стадион Калимармаро”.
Изложбата бе открита от министъра на външните работи Димитрис Друцас и министъра на културата и туризма Павлос Геруланос и ще продължи до 20 януари.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
