Галерия

3

2

1

Доц. д-р Ана Лулева е ръководител на секция „Етнология на социализма и постсоциализма“ в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската Академия на Науките. Завършила е Историческия факултет на Софийския Университет „Св.Климент Охридски“ със специализация по история и теория на културата. След защита на докторат в областта на българската традиционна материална култура тя работи като научен сътрудник в Етнографския институт с музей при БАН. Специализирала е в Мюнхен и Йена, била е хоноруван преподавател в Югозападния Университет „Неофит Рилски“ и гост-лектор в университети в Мюнхен, Регенсбург, Тарту и Истанбул. С нея разговаря Полина Спартянова.
 
Как бихте определили всекидневната култура на българите в днешно време?
Много сложен въпрос. Ако приемем, че под „всекидневна култура“ разбираме съвкупността от ценности, нормативни ориентации и социално конструирани значения и образци на поведение, които хората, членове на дадена социална група, възприемат като характерни за тяхната общност и въплъщават във всекидневните си рутинни практики, то би било много трудно да се говори за всекидневната култура на българите в единствено число. По-скоро според мен днес наблюдаваме сложна констелация от всекидневни култури в едно комплексно, отворено общество, в което съжителстват практики и възгледи за света от различен характер – и предмодерни, и модерни, и пост-модерни. В  културата на съвременните хора по нов, непознат преди начин, се съчетават суеверия и вярвания в магии и уроки, например, с образованост и знания за света.    
Според Вас как се е отразила всекидневната култура на социализма и постсоциализма върху развитието на българското общество?
Безспорно културата има значение и влияе върху състоянието на една социална група или обществото като цяло. Работата на етнолози, културни и социални антрополози се състои именно в това – да изследват тази връзка. С края на комунистическия режим не настъпва и краят на всекидневната култура, създадена в неговите условия. Редица представи и практики се оказват жизнени и устойчиви и в пост-социалистическия период и – от своя страна – оказват въздействие върху процеса на постсоциалистическа трансформация.
Има ли аспекти от българската традиционна култура, които в последно време са се оказали пред изчезване и кои са те?
С термина „българска традиционна култура“ етнолозите обозначават културата на прединдустриалното българско общество. Приема се, че тя е била запазена в българското село до началото на ХХ век. Големите социални промени след септември 1944 водят и до разрушаване на предишния начин на живот и всекидневна култура. Българското общество се модернизира, урбанизира и на селската култура в годините на социализма се гледа като на отживелица, която трябва да бъде перодоляна. Етнографски експедиции от втората половина на ХХ век описват реликвите от старата традиционна култура и така се реконструира картината на традиционната празничност – семейна и календарна, на традиционните поминъци, облекло, архитектура, храна, домашна уредба, покъщнина. В наши дни всички те са част от българското културно наследство и се възприемат като символи на българското.
Кои са специфичните белези на българската традиционна и съвременна култура в рамките на славянската общност и на Балканския полуостров?
За да се определят специфичните белези на една култура, тя трябва да се изследва в сравнение с другите култури, в сравнение с близките й в нейния културен кръг. За българската култура това са Балканите, Югоизточна Европа и славянските култури. Приликите и разликите на българската култура с другите славянски култури, с културата на нашите съседи – румънци, сърби, гърци, турци -  се открояват в конкретни проучвания. Многобройни са изследванията на български и чужди учени, които са правели подобни сравнителни анализи – на материалната култура, на погребалните обичаи, календарните празници, езика. От друга страна, за етнолозите е важно да разберат кои елементи от културата се възприемат от носителите й като „свои“ и кои като „чужди“, как се въобразява своята култура и тази на другите.  
Има ли гръцко наследство в бита на българина и българско в бита на гръка? В какво се изразява то?
Аз не бих се наела да определям кое в българската култура е „гръцко“ и обратно - кое в гръцката култура е „българско“. В многовековното си съжителство на Балканите двете съседни култури са си влияли взаимно и според мен, по-скоро е интересно да научим как те взаимно са се оглеждали и оценявали в различните исторически и политически контексти. Както казах, за етнолозите по-релевантен изследователски въпрос е как носителите на дадена култура определят определени нейни елементи като „свои“ и други като – „чужди“. В това отношение, сравнението между българи и гърци изпъква като общо място в семейната и общностната памет в българските черноморски градове. Както е известно, Созопол, Несебър, Поморие (преди Анхиало) са били основани като древни гръцки колонии. В тях е живяло компактно, но малобройно гръцко население, което с течение на времето е намалявало, той като е било подложено на натиск от българската държава. С някои от потомците на местните гърци се срещнахме заедно с мои колеги от Етнографския институт с музей по време на теренната ни работа в тези градове през 2004, 2005 и 2006 година. Като съществени културни разлики, които и двете общности (потомците на местните гърци и потомците на заселилите се в тези градове българи бежанци след края на Първата световна война) изтъкваха, бяха различният брачен модел при българи и при гърци: при българите жената отива снаха в къщата на съпруга, докато при гърците – обратно: мъжът отива зет в дома на съпругата; различното разпределение на труда в семейството, различния поминък, градския облик на облеклото и домашната уредба в гръцките къщи и обратно – селските носии и бедност в Шаронските къщи на българите земеделци. Тези различия са впечатлявали двете общности при срещата им през 20-те години на ХХ век и са запазени като спомен у днешните жители на тези градове.    
Според Вас имат ли общо съвременните социални и политически процеси в България и Гърция?
Макар Гърция да няма българския опит от държавен социализъм по Съветски модел след Втората световна война, като че ли в условията на световната икономическа криза, глобализацията, членството в ЕС, двете съседни страни все повече се сближават. Вероятно причината за това може да се потърси в сходствата в културните норми и ценности на българското и гръцкото общество. Нестабилна политическата система, висока безработица, недоверие на гражданите в  политическите и икономическите елити, които се свързат със скандални разкрития за корупция, нарастваща ксенофобия и фашизоидни националистически партии, публична сфера, пронизана от неформални връзки и зависимости  - струва ми се, че това са много съществени общи белези на социалния и политическия живот в двете страни.
В момента участвате в проект за културата и културното наследство в региона на южната българска граница, по време на който сте правили  теренно  изследване в Северна Гърция. В какво се състои проектът и до какви заключения/открития сте стигнали до този момент?

Да, в момента интерсциплинарен екип от учени и докторанти от няколко институти и университети работи по проекта „Култури, памет, наследства в региона на южната българска граница“, финансиран от Фонда за научни изследвания. Приключи първият етап от проекта, в който бяха направени теренни изследвания в Гоцеделчевско, Смолянско, Елховско, Ивайловградско, Кърджалийско и в Северна Гърция –  в региона на Александруполис, Ксанти, Драма и Серес. Това е пространство на древни култури, взаимни културни контакти и влияния, но и пространство, в което в епохата на националните държави се е създала травматична памет за войни, насилия и негативни стереотипи. Днес телените огради на границата са премахнати, има свободно движение на хора, стоки и идеи, които разрушават стереотипите, превръщат региона в контактна зона. В контекста на европейските политики за развитие на регионите тук се преоткрива общото културно наследство, което се съчетава със специфични локални културни практики и традиции. Нашата цел беше да документираме, да опишем тези промени, да  разберем как те се преживяват във всекидневието от хората, появяват ли се „гранични” общности и идентичности, какво е мястото на културно-историческото наследство и културната памет в конструирането на локална и национална идентичности в този регион. Предстои да анализираме събрания материал и да публикуваме сборник със студии. Резултатите ще представим на научна конференция, на която са изявили желание да присъстват и наши гръцки колеги.
Какво могат да видят в момента посетителите на Етнографския музей към БАН?
В момента в залите на Етнографския музей може да се видят две изложби: „България за Япония“ (до 7 февруари) и „Имало едно време у дома“ (до месец ноември). Изложбата „Имало едно време у дома“ ни доближава до духа на традиционния български дом – селската къща от предмодерните времена, като акцентира на дейностите, които са се извършвали в дома и които всъщност са го създавали: от строежа на къщата, подреждането й с изработените от стопаните вещи, до детските играчки, тъкани и шевици. Изложбата е много информативна и едновременно с това много атрактивна, създадена е от млад авторски екип и за мен е удоволствие да поканя Вашите читатели да я посетят.