Галерия

1

Думите принадлежат на Мирей Иванова - млада жена със смесен българо – гръцки произход и сопрано в Атинската опера. За пръв път я чух на концерт, посветен на Деня на българските будители. За повода тя бе избрала да изпее „Арията на Зорница” от операта „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев и песента „Луковитски моми” на Добри Христов. Смесицата от лирични вариации и народни мотиви прилягаше прекрасно на нейния глас, който умело следваше различните височини.

Мирей е родена в София, мести се със семейството си в Гърция, но музиката отново я връща в България, за да завърши образованието си. Там са и първите й участия в оперни постановки преди окончателното й връщане в Атина през 2006. Днес тя работи в Атинската опера.

Мирей и музиката

Майка ми беше гръцка политемигрантка в България. Била е едно от децата, които са били изпратени от левите в социалистическите държави. Аз се озовах в Гърция, когато бях на 12 години. Майка ми имаше възможността да се репатрира и така родителите ми са решили да се преместим семейно тук.

Имах наклонност към музиката от малка. Започнах да свиря на пиано на 7-8-годишна възраст с частни уроци вкъщи. Това продължи до момента, в който се преместихме в Гърция. Тук средата беше съвсем различна, родителите ми трябваше да започнат живота си на ново. Така през първите няколко години свирех на пианото вкъщи сама, не можех да ходя на уроци. Малко след това все пак започнах да ходя на курсове, организирани в общината. А по-късно, когато нещата се нормализираха отидох в музикална школа.

Оперното пеене

Аз съм от онези хора, на които всички казват: „Момиче, ти започваш късно”. Първият ми допир до класическото пеене беше, когато бях на 17 години. А година по-късно спрях, защото се ориентирах към медицината. И двамата ми родители бяха в този сектор и така насочиха и мен. Така станах медицинска сестра и оставих музиката встрани.

Установих обаче, че не това е нещото, което бих искала да правя, то ме натоварваше психически. Върнах се отново към музиката, но този път започнах да се занимавам много по-интензивно, защото вече бях на 23 години и трябваше да компенсирам загубеното време.

Към България ме насочи една приятелка на моите родители, която беше голям меломан и обичаше да ме слуша да пея и свиря. Тя ме свърза със свои познати музиканти, с чиято помощ пък достигнах до оперните педагози и завърших Консерваторията в София. Постепенно започнах да участвам в малки концерти, за да придобия опит, а след като завърших и вече нямах ангажимента да посещавам лекции се отдадох изцяло на пеенето. Ходила съм на турнета в много страни в Западна Европа.

През 2006 се върнах в Гърция, защото тогава се роди детето ми. Постепенно започнах да възстановявам връзките си с музикалните среди тук и да участвам в малки концерти. Така стигнах до прослушване в Атинската опера. Харесаха ме и от 2009 до 2012 работех в отделни продукции, където имаше нужда от повече участници.  Паралелно имах участия в по-малки частни оперни представления. Така съм участвала в оперите „Риголето” и „Трубадур”. От миналата година вече съм щатен служител в операта. Същевременно ходя на различни прослушвания, когато съществуват възможности за солистични изяви.

Един ден от живота на оперните певци

Ние също следваме програма, просто тя често се мени и това е разликата с другите професии. В периодите, когато нямаме участия сме свободни. Това не означава обаче, че не работиш върху гласа и пеенето си вкъщи. Дори често ми се случва да искам да имам няколко свободни дни, за да мога да се концентрирам както в пеенето вкъщи, така и в други неща, които разучавам. Интересното с музиката е, че винаги има нещо ново да научиш.

Репетициите за конкретно представление се правят много преди неговото начало – 2-3 месеца по-рано. После започват мизансцените, които са по-продължителни от гледна точка на времето. Самите представления имат около 3-часова продължителност, а ние отиваме поне час по-рано, в зависимост от това колко време е нужно за да се облечем и гримираме.

Сценичната треска при мен се изразява в голяма изнервеност преди да се кача на сцената. След това обаче това чувство изчезва. Мога да кажа, че в голяма степен съм го превъзмогнала. Разбира се, зависи и от това доколко се чувствам готова.

Феноменът на българските гласове

Талантът ми е по-скоро от българската страна, тъй като майка ми, въпреки обичта и познанията си към музиката не се справяше никак добре с пеенето.

Пътят към изграждането на оперната техника не беше лесен при мен, тъй като не си намерих от началото педагог, на който да се доверя. Не беше лесно и на педагозите да ме насочат към правилния репертоар поради специфичността на гласа ми. Той може да отиде много високо надолу, но е и средно плътен надолу. Не съм певица от типа на Гена Димитрова. Тя е била чисто драматично сопрано, докато аз съм може би драматичен колоратур. Този термин се използва за гласове, които имат височини и им прилягат повече бързите пасажи. А определението „драматичен” е свързано с по-голямата им плътност и обем в целия регистър. Моят глас е малко по-търсен, защото е по-специфичен и рядък.

Повечето от българските гласове са с доста голям и топъл обем. Според мен разликата от останалите се крие именно в това.

Публиката в България и Гърция

В Гърция класическата музика има обособена публика, но не както в България. Там съществува традиция, която продължава и сега, въпреки инвазията на други по-леки жанрове и на чалгата. Има представители на по-младото поколение, които предпочитат да слушат стойностна музика. Докато в Гърция този процес е доста по-назад.

Показателен е фактът, че в гръцката столица съществува само една опера. В Атина спектакли може да се гледат само в Националната лирична сцена и Музикалната палата. Опера с голяма оперна сцена ще има след няколко години. (Тя ще е дарение на фондация „Ставрос Ниархос” и част от Културния център, който все още е в процес на строеж. Проектът се очаква да бъде завършен и предаден на гръцката държава през 2015 – б.а.).

В България, въпреки финансовите и организационните проблеми има доста опери, които продължават да функционират. Докато тук практически операта е само една, а останалите концерти се провеждат в различни зали или с частни инициативи.

Верди, Ела Фицджералд, Манос Хадзидакис

В оперната музика намирам по нещо интересно във всички произведения. За момента бих казала, че любимият ми композитор е Верди, но смятам, че Пучини е написал по-силна музика, която вниква в душата на слушателя. От гръцките композитори харесвам произведенията и песните на Микис Теодоракис, Манос Хадзидакис, Георгиос Хадзинасиос и други.

Освен на класическата музика, аз съм голяма почитателка и на джаза. Харесвам музиката на композитора Коул Портър и изпълнителката Ела Фицджералд.

Джилда от „Риголето”

Това е една роля която бих искала  да изпълня. Мисля, че подхожда много добре на гласа и темперамента ми. При певците е също много важно кога те самите се чувстват готови да изпълнят една роля. Това не е свързано толкова с тяхната възраст, колкото с психическата подготовка и житейския им опит. Джилда е едно младо момиче, на около 16-години, което тепърва се запознава с любовта и това е разликата между мен и нея. Но от друга страна интересното е именно да успееш да интерпретираш ролята.

За съжаление досега съм нямала възможността да изпълня големи роли, а само второстепенни. Надявам се в бъдеще да успея да изпълня водещи роли.

Едно друго мое голямо желание е някой ден да пея в зала „България”, както и в някоя постановка  на българска сцена.

Богатството да извличаш най-красивото от две култури

Аз харесвам много и народните песни. Мисля, че слушането и на други видове музика обогатява певеца. Обичам да участвам в малки концерти с лирично звукоизвличане, където не е нужно оперното звучене. Така можеш да пееш всякакви неща, които носят в себе си черти от националната музика на различни народи.