Галерия

1

Втората световна война е най-скорошният военен конфликт, в който са били въвлечени всички балкански страни. Но въпреки че много от участниците в събитията по онова време доскоро бяха живи, този момент от общата история на България и Гърция е един от най-малко дискутираните в българското публично пространство.

Интересът на GRReporter към деликатни моменти от близкото и далечното минало на двете страни е постоянен. Днес разговаряме за събитията в регионите на Драма, Ксанти, Кавала и Серес през есента на 1941 с изследователя Василис Дзанакарис.

Той е автор на много исторически изследвания, включително и на историята на родния си град Серес. В момента работи по книга на същата тема със заглавие „Гърция в пламъци”, която се очаква да излезе на пазара следващата година. Разказът започва от навлизането на германските и българските войски в региона на Източна Македония и завършва с Декемврийските събития в Атина през 1944.

Източниците, от които Дзанакарис черпи информация са много от участниците в събитията. В един обективен и добронамерен разказ той представя жестокостта на разтърсилия из основи Европа военен конфликт.

Погромите, последвали бунта в Драма на 29 септември 1941

Всичко започва след бунта в Драма в края на септември 1941. В града са били убити няколко българи и веднага след това бунтът е бил удавен в кръв.

Разказват също, че в ранните часове на 29 септември въоръжени мъже от село Фотоливос отишли в селото и заловили българския кмет и го отвлекли в планината. Този случай, както и убийствата на българи са станали причината за предприемането на погром от страна на българската държава, която е управлявала окупираните региони на Източна Македония и Тракия с цел да отмъсти, но и да предотврати вероятното разразяване на други подобни бунтове в бъдеще.

Въпреки че нямаме на разположение официални данни, информацията е, че в Драма са били убити около 300 души. На 29 септември са били обстреляни кварталите на Доксато. В селото влязла българска рота и войниците събрали всички жители в местността Певкакя. Старците, жените и децата били заключени в училището и след това започнали разстрелите. Били са убити около 270 жители на Доксато.

Подобни репресивни мерки са били предприети и в селата Агиос Атанасиос, Киргия, Терпситеа, Платановриси, Палямбела, Платаня, Калифитос, Нео Калаподи, Пигес, Дримотопос, Хамокерасия, Сахини, Адриани и в много други. 15 младежи от село Хористи са били отведени извън Драма и са били разстреляни там. 21 от жителите на село Никифорос са били разстреляни на площада. Тези мерки са продължили до средата на октомври 1941.

В следобедните часове на 29 септември два самолета са бомбардирали и обстреляли село Просоцани. Броят на убитите и ранените е бил висок, много къщи са били подпалени.

Списъкът на селата продължава – Микрополи, Кали вриси, Пуршово, Агиохори, Калос агрос, Мегалокамбос, Ватилакос, Ситагри, Кудуня, Фотоливос, Кокиногия. Репресивни мерки са се провели и в региона на Ксанти, Кавала и Серес. Например в региона на Кавала броят на жертвите е: 10 в Кавала, 17 във Филипи, 5 в Кариес, 3 в Пигес, 2 в Хайдевто, 10 в Кринидес, 7 в Акропотамос, 3 в Неа Перамос.

В град Серес са били заловени около 580 души и част от тях са били разстреляни. Убийства е имало и в селата около града.

Изгорена къща в Доксато

Жертвите

Трудно да се посочи със сигурност. Българските патрули са убивали директно на местата, където са намирали жертвите си, без да ги съдят и без да държат някакъв архив. Свидетели на събитията разказваха, че само в един случай патрулът при Амфиполи е разстрелял 50 души по време на опита им да преминат в германската окупационна зона.

Така че, общият брой на жертвите е трудно да бъде установен. В хода на окупацията професор Александрос Сволос, който по-късно оглавява правителството на Комитета за национално освобождение и помощникът му Константинос Караманлис създават в Атина Комисия на македонците и тракийците. През октомври 1941 Сволос пише, че убитите по време на репресивните мерки от страна на българската армия са 12 000 души. Това число е било посочено в доклада, който комисията изпраща до германския и италианския пълномощници Алтенбург и Гидзи.

Съдействащият на германските власти и назначен от тях за областен военен управител на Солун Атанасиос Хрисохоу определя броя им на 5000 души. Тази цифра се повтаря от още няколко източници от онова време. Според други те са между 6000 и 7000 души. Така че не можем да кажем какъв е точният брой.

Български войници на гарата в Серес, снимка: Общинска централна библиотека в Серес

„Бежанците” от българската към германската окупационна зона

Броят на хората, които след тези събития заминават масово към така наречената „свободна Гърция” е още по-голям.

Река Струма е била границата между българската и германската окупационна зона и всички, които са бягали от селата си в Западна Тракия и Източна Македония и са успели да я прекосят, казвали, че отиват в „свободна Гърция”. Така са наричали територията на страната, окупирана от германските и италианските войски. И това, защото репресиите в българската окупационна зона са били много жестоки. Повечето от хората вече са били преживели две български окупации – през 1912 – 1913 и 1916 – 1918. Така, по време на третата онези от жителите, които са имали финансовата възможност са успели да заминат – някои с последните влакове, които са потеглили преди слизането на българските войски от границата, други – с плавателни съдове през морето, трети – с каруците си. По-голямата част от хората, които са останали по родните си места са били настанените по силата на Лозанския договор гръцки бежанци от Мала Азия. Те не са заминали, защото не са имали опита от предишните две окупации. Другите жители, които не са успели да напуснат българската зона са били тютюноработниците, много голяма част от които са били членове на Комунистическата партия на Гърция. Всъщност, гръцката Национална съпротива се заражда именно тук, а първата акция е именно бунтът в Драма.

Краят на репресиите

Когато германците виждат, че Солун се е напълнил с бежанци, се принуждават да изпратят в българската окупационна зона комисия, която да разследва на какво се дължи това. Страховете им са били, че големият наплив на хора по улиците и площадите на града е много голяма опасността от разпространение на различни болести, например на тиф. Това е поставило край на репресиите от страна на българските войски.

Впоследствие различните бунтове, организирани от гръцката съпротива са довели до репресии от страна на германските войски, тъй като са били в тяхната окупационна зона. Например на 17 октомври 1941 е извършено клането на селата Ано и Като Кердилия като ответни мерки за първите саботажи от страна на първата въоръжена група( отряд „Одисеас Андруцос”) на гръцката съпротива в региона.

Извинението, което все още не е дошло

Една от често коментираните теми в нашия регион във връзка с този период е фактът, че българската държава никога не се извини за тези погроми. Германците идват и поставят венец на паметника на жертвите в Кердилия. Българите обаче никога не отидоха в Доксато, за да поставят венец за кланетата, които извършиха.

Ние в никакъв случай не искаме да нарушим добрите си отношения с България. Много често купуваме български стоки, посещаваме български лекари и имаме прекрасни отношения с хората в България, но мисля, че липсва едно извинение от страна на държавата за извършеното от дядовците на съвременните българи. В крайна сметка всички тези хора са станали жертви на фашизма. Това е история, не можем да я забравяме. Защото когато историята се забравя, тя се повтаря и наказва.