Галерия

1

В края на октомври България изпадна с 13 места надолу в класацията за свободата на медиите в света на организацията "Репортери без граници". Тази тенденция се задълбочава, тъй като през 2013 страната ни е била класирана на 87 място, а през 2012 - на 80-то. Само за две години сме паднали с 20 позиции. Тук е редно да споменем, че в актуалната класация Гърция ни прави компания и е само с едно място по-напред - на 99 място.

            Като един от многото симптоми, че нещо нередно се случва с медиите у нас е фактът, че единствено в България е направен опит за монополизиране на разпространението на цифровата телевизия. Затова тя е единствената страна-членка на Съюза, срещу която Европейската комисия е започнала съдебно дело по такова обвинение. 

            Христо Грозев, който изнесе доклад на конференцията „Медиите в България: 25 години по-късно“, организирана от Нов български университет, представи интересна гледна точка за връзката между медийното поведение на българина като потребител на новини и състоянието на медиите у нас.

            Изследването разкрива"генетичния код" на медийния потребител, който е очертан след анализ на 56 различни параметри. За основа са ползвани статистически изследвания в рамките на 12 години, провеждани от Европейската комисия, които включват не само страните членки, но и държави като Русия, Украйна, Израел. Според статистическия анализ, България е крайно различна от всички останали европейски държави по начина на консумиране на медийно съдържание. Страните най-близки до нас са Русия, Украйна, Кипър и Португалия. В другия край на тази различност е Швейцария. Израел и и Словения също се отличават. Държави като Германия, Франция, скандинавските страни са близки по специфики и показатели.

            За да разберем какво ни прави толкова различни от профила на всички други европейски държави, трябва по-детайлно да разгледаме различните показатели, които оформят профила на българския потребител на новинарско медийно съдържание.

            Първият показател е гледането на телевизия, разпространявана по всякакъв начин и технологии, изключва се само онлайн телевизията. По този показател България е на първо място и се намира сред страните, в които 94% от населението гледа телевизия повече от 3 часа всеки ден. В друга крайност са Швеция, Люксембург, Полша, Естония, Латвия и Англия. Положението в България беше определено като "страшно" и "опасно", защото се установява пряка връзка между времето за гледане на телевизия и нивото на образованост - колкото по-образовани са хората, толкова по-малко телевизия гледат. Колкото по-нискоквалифициран е трудът, който полага един европейски гражданин, толкова повече телевизия гледа.

            В същото време, гледането на телевизия през интернет е най-ниско в България въпреки претенциите ни, че имаме бърза връзка и сравнително голям достъп на населението до световната мрежа. Профилът на ползващият телевизия през интернет е на практика обратния на зрителя, който ползва телевизия, разпространявана чрез традиционните начини -  потребителите с високо образование и служебно положение гледат най-много телевизия онлайн.

            Вторият показател е слушането на радио. Радиото е интересна медия, защото се ползва по различен начин - като вторична медия. България отново е страната с най-ниско слушане на радио сред всичките европейски държави. 5% от българите дори нямат достъп до радио, като за повечето европейски страни този процент е нула. Единствено 22% от българите слушат радио поне веднъж дневно. В Германия, Австрия, Ирландия този процент е 70. Какъв е профилът на консуматора на радио? Профилът е подобен на този на потребителите, които ползват телевизия през интернет - хората, които много слушат радио са добре образовани и на висока и добре платена работа. Средният слушател на радио е много по-здрав и много по-щастлив от средния гражданин. Това е така, защото като съпътстваща медия, радиото се слуша от хора, които повече се движат и спортуват. За съжаление, последното място на страната ни по този показател съвпада с данните от всички други анализи, според които българите са най-болните и най-нещастни граждани на Европа.

            В показателя за всекидневно ползване на печатни и онлайн новинарски издания, единствено Гърция е след България. Гражданите на скандинавските и западноевропейските страни ползват в пъти повече преса от българския читател. 75% за споменатите държави срещу само 10% в България. По този показател има установена пряка и логична връзка между финансовото благосъстояние и потребяването на новинарски издания - колкото по-беден е един човек, толкова по-малко чете вестници. Като следствие, това води до неинформираност на хората с нисък социален и икономически статус. Бедните слоеве от обществото делегират своето информационно обезпечение на телевизията и то на безплатната телевизия. Връзката между образование и висок професионален статус важи с пълна сила и тук.

            При използването на интернет като средство за информация, България отново е на дъното. Румъния, Португалия и Унгария ни правят компания. Интересно е да видим какво е положението при ползване на социални мрежи. Въпреки че в България имаме усещането, че ползваме много социални мрежи, то реалностите са други - отново сме в края на класацията. Австрия също е сред страните, в които се ползват по-малко социални мрежи. Там обаче не става въпрос за бедност, а за културно отношение към социалните медии. В същото време българите са сред най-високия процент потребители, които извличат новини от социалните мрежи. Това е доста обезпокоително, защото в социалните мрежи върлуват най-много митове и непроверена информация. Там върлуват и най-много форми на манипулиране на общественото мнение.

            Любопитни са и резултатите от три отговори на следните въпроси: Според вас, във вашата държава медиите свободни ли са да критикуват правителството?  В Дания, Швеция, Норвегия, медиите са най-свободни като самооценка на населението. В Русия, Косово, Италия, България и Литва са най-зависими. Добрата новина тук е, че българите поне си дават сметка за липсата на свобода на информационната среда.

            Подобно е положението и при втория въпрос: Медиите дават ли обективна информация на избирателите, позволяваща им да приемат правилни решения за политиците си? Швеция, Норвегия, Ирландия, Финландия са с най-висок процент, а Русия, България, Украйна и Косово с най-нисък.

            На третия въпрос "Важно ли е според вас, медиите да могат свободно да критикуват правителството?" Албания и България са с най-висок процент положителни отговори. Там където медийната среда е най-независима, хората смятат, че това е най-важно. В България поне има повишена чувствителност по отношение на свободата на медиите. Проблемът е, че българите не знаят как да разрешат този проблем.

            От цялостното изследване могат да се направят следните изводи: медийната консумация на българина съвпада с тази на бедния, болния, нещастния, политически неактивен гражданин на Европейския съюз. Болезнено високо е нивото на консумация на телевизия. Това е признак за пасивен процес на търсене и консумиране на информация. За разлика от холандеца, например, българинът чака да му бъде дадена смляна 15-20 минутна емисия с информация. Липсва желание да се търсят алтернативни източници. Ниска способност за разпознаване и отделяне на качествена от  некачествена информация и свързаното с това ниско ниво на критично мислене.

            Поради изброените фактори, в България има изключително голяма възможност бързо да се променя и манипулира общественото мнение. Високата консумация на информация от само една платформа - телевизията - опростява задачата по манипулиране на населението. Това е и причината в България да се извърши опит за монополизиране на безплатното разпространение на телевизия и делото заведено срещу страната по този повод, за което споменахме в началото на настоящия материал.