Галерия

1

В края на октомври България изпадна с 13 места надолу в класацията за свободата на медиите в света на организацията "Репортери без граници". Тази тенденция се задълбочава, тъй като през 2013 страната ни е била класирана на 87 място, а през 2012 - на 80-то. Само за две години сме паднали с 20 позиции. Тук е редно да споменем, че в актуалната класация Гърция ни прави компания и е само с едно място по-напред - на 99 място.

            Като един от многото симптоми, че нещо нередно се случва с медиите у нас е фактът, че единствено в България е направен опит за монополизиране на разпространението на цифровата телевизия. Затова тя е единствената страна-членка на Съюза, срещу която Европейската комисия е започнала съдебно дело по такова обвинение. 

            Христо Грозев, който изнесе доклад на конференцията „Медиите в България: 25 години по-късно“, организирана от Нов български университет, представи интересна гледна точка за връзката между медийното поведение на българина като потребител на новини и състоянието на медиите у нас.

            Изследването разкрива"генетичния код" на медийния потребител, който е очертан след анализ на 56 различни параметри. За основа са ползвани статистически изследвания в рамките на 12 години, провеждани от Европейската комисия, които включват не само страните членки, но и държави като Русия, Украйна, Израел. Според статистическия анализ, България е крайно различна от всички останали европейски държави по начина на консумиране на медийно съдържание. Страните най-близки до нас са Русия, Украйна, Кипър и Португалия. В другия край на тази различност е Швейцария. Израел и и Словения също се отличават. Държави като Германия, Франция, скандинавските страни са близки по специфики и показатели.

            За да разберем какво ни прави толкова различни от профила на всички други европейски държави, трябва по-детайлно да разгледаме различните показатели, които оформят профила на българския потребител на новинарско медийно съдържание.

            Първият показател е гледането на телевизия, разпространявана по всякакъв начин и технологии, изключва се само онлайн телевизията. По този показател България е на първо място и се намира сред страните, в които 94% от населението гледа телевизия повече от 3 часа всеки ден. В друга крайност са Швеция, Люксембург, Полша, Естония, Латвия и Англия. Положението в България беше определено като "страшно" и "опасно", защото се установява пряка връзка между времето за гледане на телевизия и нивото на образованост - колкото по-образовани са хората, толкова по-малко телевизия гледат. Колкото по-нискоквалифициран е трудът, който полага един европейски гражданин, толкова повече телевизия гледа.

            В същото време, гледането на телевизия през интернет е най-ниско в България въпреки претенциите ни, че имаме бърза връзка и сравнително голям достъп на населението до световната мрежа. Профилът на ползващият телевизия през интернет е на практика обратния на зрителя, който ползва телевизия, разпространявана чрез традиционните начини -  потребителите с високо образование и служебно положение гледат най-много телевизия онлайн.

            Вторият показател е слушането на радио. Радиото е интересна медия, защото се ползва по различен начин - като вторична медия. България отново е страната с най-ниско слушане на радио сред всичките европейски държави. 5% от българите дори нямат достъп до радио, като за повечето европейски страни този процент е нула. Единствено 22% от българите слушат радио поне веднъж дневно. В Германия, Австрия, Ирландия този процент е 70. Какъв е профилът на консуматора на радио? Профилът е подобен на този на потребителите, които ползват телевизия през интернет - хората, които много слушат радио са добре образовани и на висока и добре платена работа. Средният слушател на радио е много по-здрав и много по-щастлив от средния гражданин. Това е така, защото като съпътстваща медия, радиото се слуша от хора, които повече се движат и спортуват. За съжаление, последното място на страната ни по този показател съвпада с данните от всички други анализи, според които българите са най-болните и най-нещастни граждани на Европа.

            В показателя за всекидневно ползване на печатни и онлайн новинарски издания, единствено Гърция е след България. Гражданите на скандинавските и западноевропейските страни ползват в пъти повече преса от българския читател. 75% за споменатите държави срещу само 10% в България. По този показател има установена пряка и логична връзка между финансовото благосъстояние и потребяването на новинарски издания - колкото по-беден е един човек, толкова по-малко чете вестници. Като следствие, това води до неинформираност на хората с нисък социален и икономически статус. Бедните слоеве от обществото делегират своето информационно обезпечение на телевизията и то на безплатната телевизия. Връзката между образование и висок професионален статус важи с пълна сила и тук.