Галерия

1

„Бряг” е дебютната книга на Станислава Ивкова, в която авторката се заема с вечната тема за човешките взаимоотношения, смирението на съвременния човек пред силата и красотата на природата и начина, по който той преоткрива себе си.

„Представи си да попаднеш на бряг, от който всичките ти грижи да изглеждат дребни като песъчинки на дъното на морето. Има ли такова място? И кой те чака там?

Две приятелки, които вървят целеустремено напред и на пръв поглед са постигнали много, постепенно усещат, че липсите са повече то победите в живота им. Появата на една чудата гъркиня отключва неочаквани решения. В малкото село на брега на морето за броени дни две жени се променят напълно. Поне на пръв поглед”. Това е описанието на задната корица на книгата, с което читателите се „запознават” с нея.

Въпреки че се намира на книжния пазар само от две седмици, тя вече се радва на положителна критика – според известния в литературните среди блог zonkobg.blogspot, „Бряг” превъзмогва два от хроничните недостатъци на съвременната българска литература. Книгата е кратка и различна, като нов маниер за поднасяне на сюжетната нишка и акцентиране на важното.

За „брега”, който се намира някъде в Северна Гърция, проблемите, които сами си създаваме и живеем с тях години и простите начини да ги превъзмогнем, GRReporter разговаря с авторката Станислава Ивкова.

За какво разказвате в дебютната си книга?

Става дума за една съвременна история, която може да се е случила наскоро, може да се случва дори още сега, а може би и продължава, защото тя няма съвсем категорична развръзка, както е и с живота. Някои неща се случват, приключват, започват, но ние никога не знаем какво ще бъде продължението на тези събития в живота ни.

Историята е на две приятелки, които са много близки и смятат, че се познават доста добре помежду си, че биха могли да си помогнат много и със съвети, и с действия. Но в крайна сметка се оказва, че всяка една от тях е живяла много дълго време със страхове и съмнения, които не отговарят на реалността или поне, след известен размисъл, би могло да се окаже, че изобщо не са толкова сериозни, колкото им се е струвало.

Едната от жените е свързана с Гърция по един особен начин – тя е преживяла много страстна любов с грък. След като са се разделили  й е останал един апартамент, в който тя е избягвала да ходи през последните години заради спомените и цялото чувство на неудовлетвореност след края на тази връзка. Той се намира в съседство с къщата на неговата майка. Двете жени посещават това място, контактуват с майката на мъжа и до голяма степен променят или не променят мисленето си, но все пак животът им се променя по някакъв начин.

Тоест, в историята има и някаква магия, нещо, което е много силно преувеличено с идеята, че можеш да попаднеш на едно място и в един момент да разсееш много голяма част от стереотипите, с които живееш.

Дали историята е една художествена измислица или все пак е свързана по някакъв начин с Вас?

Художествена измислица е. По принцип, аз чак сега осъзнах, че когато човек пише, той много често разказва и някакви свои или чужди истории, но никога не по начина, по който те са се случили в живота.

Някои от персонажите са много силно инспирирани от конкретни хора, но в никакъв случай не са тяхно описание. Понякога един човек може много да те вдъхнови, но след това, в процеса на писане, ти доизмисляш, до украсяваш и стилизираш до някаква степен неговия характер в една или друга посока. Така е и в моята история.

Какво Ви вдъхнови, за да я напишете?

Много неща. Хората много често вярваме в някакви неща, свързани с наши връзки, с взаимоотношенията ни с различни хора. Често,  много силно вярваме, че съществува някакъв проблем или че всичко е наред. И се вкопчваме в тези си мисли до такава степен, че някак си оставаме слепи за това, което се случва около нас и с всички тези съмнения и стереотипи, които си създаваме, самите ние водим нещата до един не добър край. Просто защото ни е страх да погледнем истината такава, каквато е. Тази тема, за разминаването между хората, за това, че уж си казваме всичко, а пък всеки си мисли различни неща много ме вълнува.

От друга страна, Гърция също ме инспирира много. Престоите ми там през последните години, морето, духът на хората там. Затова може би историята до голяма степен се развива там.

Къде точно се намира този „Бряг”?

Той се намира на много места. Физически е в Гърция и по-точно в северната й част. В хода на четенето човек разбира, че става дума за Халкидики. Аз няма да посоча кое е селото, защото то не е едно конкретно.

Обикаляла съм много в този район и цялата картина, която съм описала е смесица от много места. Иначе, в един малко по-метафоричен план, брегът е това място, до което всеки от нас се стреми и когато застане на него се чувства в мир със себе си.

Голяма част от книгата е написана по време на престоя Ви в Гърция. Разкажете ни защо.

По много причини е написана там. Първата е, че аз ходя там, за да си почина. Когато човек си почива и се разтоварва от всички всекидневни грижи и неприятни неща, той е много по-склонен да фантазира, пише, да прави приятни за него неща.

От друга страна, когато съм там аз се чувствам много смирена и много свободна. Може би затова ми е по-лесно да пиша за темите, които ме вълнуват. Във всекидневието си  се опитваме твърде много да държим нещата в свои ръце и да контролираме всичко, което се случва около нас. Когато попаднеш на едно място, където виждаш толкова много красота, море и природа, разбираш, че цялата тази дребнавост и опит за дребнав контрол са толкова преходни и ще си отидат заедно с нас. А тези прекрасни неща ще останат и след нас.

Освен това цялата тази патриархална атмосфера, на която съм била свидетел там, това много достойно женствено поведение на жените на мен много ми харесва. Аз не познавам Гърция добре, но поне в този район го виждам много силно изразено. Там дори изпитвам една носталгия към това, че в крайна сметка семействата могат да бъдат много по-сплотени, хората могат да бъдат много по-дружелюбни, жените могат да бъдат много повече ценени.

Може би много от тези неща са просто мои мисли, аз съм пасивна в ролята си на наблюдател, но така или иначе това си представям, когато гледам как живеят хората там.

Каква е вашата работа и доколко е свързана с писателската дейност?

Работя в областта на рекламата. По принцип съм пишещ човек. В годините, през които работя съм писала какво ли не. Но да пишеш за себе си или дори за един читател е нещо съвсем различно, защото в това няма нищо комерсиално, трябва да си изключително откровен и тогава отговорността е много по-голяма.

Всъщност, когато пишех книгата и през ум не ми е минавало, че тя ще излезе. Наистина правех това изцяло за мое удоволствие, но пък работата ми в рекламата ме е научила да съм много прецизна към изказа, към това да не губиш времето на хората с много приказки, към детайла, към това, че човек трябва да види картината дори от второто изречение и затова бях много критична към себе си. Казвах си, че трябва да направя това с цялата си душа, сърце и старание и никой или много тесен кръг от приятели ще го прочетат. Всъщност, именно част от близките ми приятели бяха една от причините да се реша да издам книгата, защото реагираха много позитивно.

Това, което мога да кажа за книгата е, че пишейки съм била изключително честна. С това имам предвид, че възприемах всяка форма на маниерничене като светотатство над това, което правех. Защото, когато човек седне и работи и наистина прави нещо за себе си, не трябва да се превзема, трябва да бъде честен.