Откъде произлиза гръцката Ви фамилия?
Дядо ми по бащина линия беше грък. Той е политически емигрант, който идва в България след като успява да избяга от три концлагера и три смъртни присъди и именно тук среща баба ми и заедно създават семейство. Баща ми е роден в България, но за първи път посети Гърция на 50-годишна възраст, тъй като по времето на комунистическия режим не му беше позволено да пътува извън страната заради досието на неговия баща.
Познавате ли роднините си в Гърция и поддържате ли връзка с тях?
За съжаление познаваме много малко от роднините. Чак последните 5-6 години възстановихме връзката си с тях. Вече се познавам с вторите си братовчеди, но само веднъж сме се срещали.
Имате ли впечатления от гръцкото кино и театър и какви са те?
За мен са впечатляващи старите гръцки филми от времето на „Зорба гъркът”, но със съвременното гръцко кино никак не съм запозната. Много съжалявам, че не говоря гръцки и като гледам гръцки филми не разбирам нищо. Въпреки че имат субтитри в мен все още има едно неудовлетворение, че дядо ни не ни научи на гръцки език.
Как всъщност решихте да станете актриса?
Никога не съм мечтала да стана актриса, но последната година в гимназията съдбата ме срещна с прекрасната актриса и педагог Ани Петрова. Тя видя потенциал в мен и безвъзмездно ми предложи да ме подготви да кандидатствам в НАТФИЗ. Благодарение на нея успях да вляза в класа на професор Стефан Данаилов.
Какво беше усещането преди първото Ви излизане на сцената?
Бях първа година в НАТФИЗ през 1997 и участвах в представлението на Александър Морфов “На дъното” с едни от най-известните български актьори. В постановката имах кратък диалог с Наум Шопов, който всеки път забравях от стрес, че ще си партнирам с такава знаменитост.
Коя е най-сполучливата Ви роля?
Не мога да кажа, трябва да попитате някой зрител или критик, въпреки че аз имам повече доверие на зрителите.
В коя роля тогава се чувствате най-комфортно?
Винаги съм играла с партньори, които харесвам и с които се уважаваме. Режисьорите, с които съм работила също са ми дали много. Затова и обичам всеки един спектакъл. Разбира се има спектакли, които играем от много години и няма как да не си привързан към тях. Например „Рибарят и неговата душа” го играем вече девета година, което е много дълъг живот за едно представление.
Това, което бих искала е да играя във филм в епоха и се надявам това скоро да се случи.
А коя е ролята, която бихте искали да изиграете?
Може би има колежки, които мечтаят за някаква определена роля, но аз не съм от тях. Със сигурност не бих искала да изиграя ролята на Жулиета, Офелия или Нина Заречная. За мен те са най-коварните роли в световната драматургия и винаги има голям риск да не се получи.
В момента играете журналист, който правителството се опитва да подкупи, в нашумелия сериал „Четвърта власт” по БНТ. Мислите ли че ролята Ви е отражение на българската действителност?
По-скоро не само на българската. В този смисъл образите в сериала не са свързани с конретни имена или лица, а са събирателни образи, които можем да срещнем във всяка една държава. Мисля, че сериалът е много смел, че посяга на теми, които вече 20 години избягваме да дискутираме свободно в общественото пространство.
Кой е любимият Ви режисьор – български и световен и защо?
Харесвам и уважавам всички режисьори, с които съм работила. Няма някой, който да поставя по-напред от другия. Работила съм със световноизвестния театрален режисьор – Робърт Стуруа, който постави в Народния театър “Дванадесета нощ” на Шекспир и целият екип беше влюбен в него. Когато си тръгваше, нямаше човек, който да не плака за него.
Какво Ви дава работата в киното и какво тази в театъра?
Работата и подготовката в театъра са много различни от тези в киното. И двете имат своя чар и специфика. Това, което винаги ме привлича и на двете места е добрия екип.
Кое от двете бихте предпочели, ако Ви се наложи да избирате?
Надявам се да не ми се налага да избирам. Добре е да има и качествени постановки, и качествено кино.
Какви са интересите Ви извън актьорското майсторство?
Те са изцяло насочени към семейството и детето ми. Цялото си свободно време прекарвам с тях.