Галерия

1

Гали

    Когато по някакъв повод бъде засегнат въпросът за човешката съдба и доколко тя е предопределена, неизменно възниква въпросът за самоусъвършенстването. Защо хората да се стремят към самоусъвършенстване, ако основният ход на живота им е предопределен и не може да бъде променен? На този въпрос отговорът е изключително кратък: Няма човек, който да не се развива и усъвършенства през живота си. Достатъчно е просто да живее. Самоусъвършенстването е в самото съществуване на човека. Всичко онова, което човек преживява, е неговият личен, индивидуален път на развитие и самоусъвършенстване. Никой и нищо не се развива самоцелно, напосоки. Но както винаги най-простите неща са и най-сложните.

    В тази статия ще засегна въпроса защо самоусъвършенстването на човека е в тясна връзка с неговата индивидуална съдба и не може да бъде отделено от нея. Съдбата, която физически няма как да бъде променена.

    Що е то самоусъвършенстване или личностно развитие? Накъдето и да се обърнем днес навсякъде някой ни предлага да се самоусъвършенстваме, да се развиваме. Курсове, техники, семинари, книги – като се започне от йога, медитация, рейки, хипноза, самовнушение, смехотерапия, позитивно мислене, дишане 100 броя и какво ли още не. Дори не съм сигурна, че съм чувала за всички възможни методи за развитие, които се предлагат.
    Ирландският писател и литературен критик, автор на поредицата приключенски книги за деца “Нарания” Клайв С. Луис казва: “Ти нямаш душа. ТИ СИ душа”. Ако се замислите повечето хора биха казали, че имат душа. Което означава, че се отъждествяват с тялото си. Душата е онова, което наричаме личност, характер, персоналност. Но пък се отъждествяваме с тялото.
    Извинете... какво всъщност си самоусъвършенствате? Схващането за смисъла на самоусъвършенстването е изкривено в известна степен, както и схващането за човешката съдба. Това изкривяване е следствие на желанието на човека да контролира всичко в живота. Е няма как да стане. През последните дни сме свидетели точно на това – Япония. Едно природно явление, което доведе до почти неконтролируеми процеси. Не, съвсем не искам да кажа, че светът не трябва да се развива индустриално. Всъщност това събитие е част от неизбежното развитие. След него със сигурност ще последва промяна към начина, по който се използва ядреното гориво. И това се нарича усъвършенстване.

    Ще се върна накратко към темата за съдбата. Съдбата е жизненият ни път, опитностите и преживяванията, които ни е дадено да изживеем във физическия свят. Имаме тела, които се развиват по точно определен начин след раждането. И никой от нас не може да промени фазите, през които преминава развитието на собственото му тяло. Точно като физическата ни съдба, която не можем да променим когато и както си искаме. Има фундаментално неразбиране на това какво точно представлява човешката съдба – тя се проявява в онова, което се случва с нас и около нас в живота ни. Под формата на събития и преживявания. Човекът обаче, в ума и душата си, има пълната свобода да възприема случващото се по всевъзможен и най-разнообразен начин. И точно там е неговото усъвършенстване и развитие.

    Външните събития ги изживяваме чрез тялото си, но ги разбираме и осъзнаваме чрез ума си, чрез душата си. Там в ума ни и душата ни става развитието. Без тялото си ние не можем да преживеем нищо, не можем да отидем никъде, не можем да чуем или видим нищо, не можем да говорим, нямаме никакви рецептори. Само и единствено чрез него можем да живеем и да възприемаме. Но развитието става в ума ни, в душата ни.

    Да бъдем философи е лесно. Да мислиш върху някакъв въпрос интелектуално не е трудно. Ето, да вземем някоя от книгите за самоусъвършенстване или семинар на тема „Как да бъдем успешни”. Всичко разбираш. Но това не може да те промени – разбирането не е промяна, не е самоусъвършенстване, не е развитие. Теорията губи смисъла си, ако в центъра й няма опит. Някой ти казва, че да се залееш с вряла вода е болезнено и може да доведе до изгаряне. А той откъде знае, ако не го е преживял? Да, той може с часове да ти обяснява какво точно се случва, когато се залееш. Но докато ти не го преживееш, никога няма да го разбереш така, че то да те промени, да те усъвършенства. А преживяванията, това е животът ни, с всичките свои „случайности”, това е нашият път наречен съдба.

    Самоусъвършенстването започва със себепознаването. Без да се познаваме какво всъщност си самоусъвършенстваме? Нашата собствена личност или нечия друга? Някой ви е казал, че с еди коя си техника ще се превърнете в щастлив човек. А той откъде знае какво ще ви направи щастливи? Вие самите всъщност знаете ли? Стремежът към това да станем като някой друг не е самоусъвършенстване. Ако някой е постигнал щастие докато лови риба, това е неговият начин на бъде щастлив. Но дали е и вашият начин за щастие, трябва лично да го проверите като отидете за риба.

    За да има личностно развитие, първо трябва да има индивид, трябва да има личност. Ако даден човек не е поставен при съответните условия, в които да прояви своите вътрешни възможности, своята личност, той не може да познава себе си. Някой се мисли за смел човек, но всъщност носи огромен страх. И само когато се сблъска с някакво изпитание, само тогава може да прояви този страх и да разбере, че се страхува от нещо.

    Въпросът какъв е смисълът на самоусъвършенстването щом човек не може да излезе от рамките на съдбата си всъщност е безсмислен. Зад него липсва стремеж към самоусъвършенстване. Стои желание на човека да контролира и промени онова, което може или не може. Разбирате ли какъв Параграф 22 е това? Никой не може да разбере какво може или не може, докато не го изживее. А когато го изживее, вече не може да го промени. За да познаваме любовта, трябва да я изживеем. И след изживяването й никой не остава същият. Не остава същият, той се променя, той се развива. Детето отива и пипва горещия котлон. След това вече знае – това боли. Това е начинът, по който се развиват и усъвършенстват хората. Чрез преживяването.

    Какво правят днес масово хората. Искат да имат по-добър живот, любов, пари, успех. Гледат този или онзи около себе си, искат да са като някой друг. Започват да четат различни книги на тема самоусъвършенстване или да посещават курсове, семинари, практики. Чудесно! Но цялата идея, която стои зад всички възможни начини за самоусъвършенстване, е нещо много просто – да опознаем себе си, своите лични възможности и невъзможности и да ги превъзмогнем  чрез различните събития, през които преминаваме. И да ПРИЕМЕМ онова, което познаем.
    Практически е невъзможно да опознаем себе си теоретично. Докато не преживеем любовта, ние никога не можем да разберем кои сме, когато обичаме – дали сме ревниви, дали сме всеотдайни, какво търсим в любовта. Теории и философии има много. Нашата е само една и ние я разбираме само чрез собствения си опит. Самоусъвършенстването стои в центъра на собствения ни опит, който придобиваме в течение на живота.

    Индивидуалното ни развитие, не може да бъде отделено от съдбата ни. Тя съдбата има точно тази цел – развитието на човека в конкретна посока. Даден ви е набор от определени способности, с помощта на които да развиете други. Човек си задава въпроси и започва да търси отговори, едва след като преживее нещо. Никога преди това. Няма човек, който да се замисля по въпроса как да бъде по-успешен, ако никога не е преживял провал. Не може да има успех, ако не е имало провал и неудовлетвореност. Никой не може да дефинира що е то успех, ако не знае що е то провал.

    Целта на самоусъвършенстването не е в това да променим своите дадености, които ни дава живота и съдбата, а да ги узнаем и използваме. Или казано по друг начин самоусъвършенстването всъщност е начин да постигнем хармония със себе си и света около нас.