Галерия

1

В ранното утро на 6 юни 1944, когато първите кораби тип „амфибия“ на Съюзническите сили стъпвали на Нормандсия бряг, Адолф Хитлер бил все още в прегръдките на Морфея. Адютантът му, като знаел, че не обича ранното ставане, не посмял да го събуди. Германските войски останали дълги часове без централно командване. Това позволило на корабите на Съюзниците да приближат до Нормандия без да срещнат съпротива от страна на германската армада.

Сред тези кораби имало и два гръцки: корветите «Томбазис» и «Криезис». На първата служел един голобрад 16-годишен юноша – Димитрис Андриотис, може би най-младият войник тогава, един от малцината живи днес. Той бил събуден в полунощ по заповед на капитана, и макар че му се спяло, осъзнавал, че си струва да остане буден заради едно толкова важно историческо събитие.

Какви невиждани неща са видели очите му в този просволут «D-Day» (Ден на решението), както го нарекли американците, ръководили операцията, описва той самият в книгата си «Със смъртта си смъртта победи»: «Цареше пълен хаос. Корабите настъпват към брега на талази на всеки половин час. Германците, окопали се зад Атлантическия вал посрещат Съюзническите войски с оръдия, минохвъргачки, гранати. Кораби, които са подпалени от вражеския огън, и такива, които вече потъват. Войници, които плуват, войници, които се давят без да получат помощ от минаващите кораби, защото те са получили строга заповед да стигнат брега, без да обръщат внимание на случващото се около тях».  

Разбира се, има и неща, които е било невъзможно Андриотис да види от своя кораб, заел позиция на около 4-5 мили от брега.

Други неща той научава след десетилетия, след отварянето на военните архиви. Към тях се причислява огромното превъзходство на Съюзниците срещу нацистите по отношение на оръжията: при изтребителите съотношението е 25:1, при танковете – 20:1. Става въпрос за прилагането на новата по онова време военна доктрина на САЩ, според която печели онзи, който разполага с повече и по-мощни оръжия, както и с най-доброто снабдяване – нещо, което се потвърдило тогава за първи път на практика.

«Леко, да не счупим яйцата»

Самият Андриотис не е имал чувството, че действително се намира в опасност. «Нашият кораб нямаше заповед да се намеси във военни операции. Освен това, понеже е малък, гернаците не му обръщаха внимание», казва той. Факт е, че гръцката корвета «Томбазис» не е получила «дори и за честта на оръжието» нито един пряк изстрел от топовете на противника, нито пък някое торпедо от подводниците му.

Затова и членовете на екипажа й не повярвали на очите си, когато към обяд видели да минава покрай тях напълно идентичната корвета «Криезис». «Идваше от запад, плуваше бавно, и бяха издигнали голям червен флаг – сигнал за битка. "Леко, да не счупим яйцата" (гръцка поговорка, която се използва за някой, който се движи много бавно и предпазливо), подигравахме им се ние», пише в книгата си Андриотис. «В коя битка, бе "Криезис", казвахме си, защо не се скриеш сред големите кораби, че да не изядеш някой шамар?».  

Съперничеството с «Криезис» продължило и след войната, защото офицерите от корветата твърдяли, че корабът им е бил нападнат от германски плавателни съдове, и че се спасил по чудо, когато навлязъл по грешка в минно поле.

«Истории за диваци», възразява Андриотис. «Който е влязъл в минно поле, не е излязъл жив. Подобни факти нито се чуха тогава, нито са вписани в дневника на кораба». Тяхната измислица, добавя той, целеше офицерите да бъдат окичени с медали при отбелязването на годишнините. «Мен и хората от "Томбазис" никога не са ни канили на тези годишнини. Ако ме бяха поканили, щях да отида, разбира се, но не заради медала, а за да им напомня, че и ние бяхме там», казва той.

Димитрис Андриотис прекарва дълги години по корабите, отчасти и като готвач. Това се вижда и от странната му стойка в кухнята на различни гръцки ресторанти в Берлин, където от 1975 е превърнал гастрономията в своя професия: краката леко разкрачени, тялото в постоянно търсене на равновесие. «Това ми е останало от корабите, където по време на готвенето трябваше да пазиш равновесие без да използваш ръцете, особено когато имаше буря», споделя той.

Богата „реколта“

Самият той не се смята за Синдбад Мореплавателя. Въпреки това биографията му е изпълнена с невероятни приключения. Всичко започва в края на 1943, когато, като не можел повече да понася германските окупатори, напуснал бащиния си дом на остров Инусес и се записал в гръцкия флот в Александрия. А днес, вече пенсионер в Берлин, продължава да пише книги под псевдонима Фанис Фандемис. „Реколтата“ му досега: една стихосбирка и осем романа. «На компютъра си имам готови още три», казва той.

Междувременно е минал през английските концлагери за комунисти в Либия, и нарушаването на закона в Атина по време на гражданската война. По-късно, през 1956 се озовава на търговските кораби, а през 1961 – във фабриките на Хамбург и Бремен. Там става и инструктор на Комунистическата партия в синдикалната организация на гръцките моряци (ОЕНЕ). Секретните документи на гръцкото консулство в Хамбург за неговата дейност изпълват цели томове. Още в един от първите документи, той е сочен като «верен член на ОЕНЕ» заедно с Петрос Лурос и «известния ръководен кадър» на организацията Георгиос Ираклидис.

Андриотис бил харизматичен агигатор. Въпреки това гръцката интелигенция, особено в Берлин, сбърчвала нос, когато чуела за него. «Не ме приемаха, защото нямах академическо образование», оплаква се той днес.

Това обаче не намалявало неговата преданост към партията. «Вярвах сляпо в партията. Когато отидох за първи път в Източна Германия, исках да целуна земята», казва писателят.

Промяната започва през 1968 с разцеплението на Гръцката комунистическа партия – той остава на страната на т.нар. „вътрешна партия“. От тогава започва процес на освобождаване, който го превръща в човек, необвързан с партии, но с либерални леви убеждения.

Андриотис винаги е знаел как да иронизира, включително и самия себе си. Това ще направи и по време на церемонията, предвидена за петък, 6 юни, на бреговете на Нормандия, в присъствието на лидерите на Съюзническите сили и на последните ветерани от дебаркирането. Този път не като вика «леко, яйцата», както на 6 юни 1944 с «Криезис», а с едно също толкова подигравателно «напред, юруш» към всички онези, които позовавайки се на «посланието на Нормандия» планират създаването на нови военни фронтове – в Украйна и в други точки от света.