Галерия

1

Тази година се навършиха 71 години от Деветосептемврийския преврат, който наложи комунистическото управление в България. Въпреки че от падането на тоталитарния режим минаха почти 25 години, за събитията около тази паметна дата продължава се говори твърде малко и много факти се държат в пълно затъмнение.

И ако в България пропагандата и най-вече терорът по онова време не са позволявали на никого да промълви и дума за начина, по който страната потъва в мрак и изолация за следващите 45 години, пресата на съседните и останали извън сферата на съветско влияние страни дава ясна картина за събитията.

На 9 септември 1944 атинският всекидневник „Елефтерия публикува следната дописка: „Радио „София” обяви днес разтурването на българския парламент, уволнението на главнокомандващия щаба на военните сили и освобождаването на всички военнопленници от страната на Съюзниците.

Радио „Москва” обвини отново България, че продължава да предоставя помощ на германците”.

Със заглавие „Ходът на събитията в България, руски войски се намират на разстояние от 30 километра от гръцката граница”, вестникът пише на 11 септември 1944: „Снощи радио „Москва” разпространи съобщение на съветското правителство, в което се посочва: „След изявленията, че българското правителство е прекъснало отношенията си с Германия и е обявило война срещу нея, като паралелно с това е призовало към примирие, съветското правителство нареди спиране на военните действия срещу България”. В продължението на съобщението се посочва, че съветското правителство дискутира с правителствата на Великобритания и САЩ кои ще бъдат условията на примирието, които ще бъдат наложени на България.

Радио „Москва” съобщи също, че преди прекъсването на военните действия руските войски, които през двудневното си настъпление в територията на България са изминали 150 километра, са превзели и пристанището в Бургас, намиращо се 60 километра северно от турската граница, както и други градове. Съветските войски са стигнали на разстояние 30 километра от границата с Гърция.

През продължилите през последните два дни сражения съветските сили са пленили 4 000 българи и 4 000 германци. В България са били задържани 21 000 войници.

Мерките на новото правителство

Новият премиер на България Кимон Георгиев е заемал поста и през 1934 и е бил първият, който установил дипломатически отношения със Съветския съюз. Новият български кабинет е приел решение за установяване на демократичен строй в страната. Новият министър на пропагандата Казасов заяви по радиото, че всички сътрудничели на германците от 1 януари 1941, както и виновниците за катастрофата на България ще бъдат арестувани и имуществото им ще бъде конфискувано. Всички членове на регентския съвет на Царство България подадоха оставка”.

Следват няколко дописки за успели да избягат в чужбина политици като Петър Габровски. Той е открит в Истанбул, където властите му налагат спешна заповед да напусне страната. По-късно Габровски е осъден от Народния съд и екзекутиран в София на 1 февруари 1945.

По-малко от месец след преврата, на 4 октомври 1944, „Елефтерия” пише: „Българският военен министър заяви в София, че българските военни сили са преминали под ръководството на маршал Толбухин, главнокомандващ III-ти Украински фронт.

Според други сведения от Москва регентите на българския трон принц Кирил, генерал Михов и професор Филов са задържани в София до провеждането на съдебен процес срещу тях”.

В същото време, органът на братската на БКП Гръцка комунистическа партия „Ризоспастис” съобщава на 18 ноември 1944, че в България са отменени всички „антинародни” закони: „Във вчерашните си изявления българският министър на правосъдието посочим че в България са отменени всички действащи до днес антинародни закони, както и че жените са придобили равни права с мъжете. Освен това навсякъде в страната са организирани народни съдилища. С мащабни митинги българският народ изисква да бъдат наказани предателите, които сътрудничеха на германците и на всички военни престъпници. Това желание на народа ще бъде изпълнено".

Комунистите спазват своето обещание, според тях, а според други закана. Особено красноречива за начина, по който те са се справяли с противниците на режима е публикацията на вестник „Емброс” от 25 ноември 1945: „Телеграми от институциите в област Тракия информират, че до селата Орменио и Кастаниес по поречието на Марица реката изхвърля непрекъснато ампутирани и обезглавени трупове на българи. Смята се, че труповете, които до момента наброяват много десетки, са на българи „реакционери”, избити от привържениците на Георгиев в навечерието на изборите за да се сплаши населението и да гласува за комунистическия фронт.

Според информация на дезертирали българи, изборите в страната са протекли при невиждан терор, който замразил всяка реакция. Избирателите получавали бюлетината, поставена в плик, върху който е бил изписван избирателния номер на всеки един с цел да бъде улеснено откриването на самоличността на гласувалите против Георгиев”.

За продължителността на зверствата свидетелстват следващите две публикации, включени в книгата на Фанна Коларова и Стоян Райчевски „България 1944 – 1989. Забранената истина”, която е част от едноименния проект.

Вестник „Естия”, 19 февруари 1946: „В навечерието на изборите мътните води на Марица влачеха към Егея цяла грамада трупове. Тия трупове бяха видени от множество гърци и официални английски лица. Съответните доклади, установяващи този факт, се намират още в архивите”.

Вестник „Вима”, 8 април 1947: „Книжарниците са препълнени и предлагат само руски издания за Ленин, Сталин, Маркс и за Съветския съюз. Портретите на Сталин и Молотов висят навсякъде, наред с тези на Димитров…В един салон младежи от някаква организация разучават съветския национален химн, който сега е вторият национален химн на българите”.